Александър Беляев - Амба

„А после какво?“ — попитах с интерес. „После — отвърна мозъкът — пак се свестих. Но нищо не виждах и не чувах. Струваше ми се, че са ме хвърлили в тъмен карцер с вързани ръце и крака. Нищо друго не ми оставаше, освен да си спомням целия живот. Така в спомени минаваше времето…“

Няколко пъти молих мозъка на Ринг да ми опише точно пътя до каньона, където ги заварил проливният дъжд, но Ринг продължаваше да ми обяснява толкова несвързано, че загубих надежда да намеря приятеля си. „Ако можех да виждам, щях да ви заведа на мястото“ — казваше ми мозъкът. Да, ако можеше да вижда и чува, нещата биха се оправили. Дали няма да мога да реша тази задача? При натискане на очния нерв мозъкът може да възприема само неопределено усещане за светлина — както ние виждаме червени петна и кръгове, когато натиснем очната ябълка през затворен клепач. Но това не е зрение. Как да снабдя мозъка с истинско зрение?

Един план ме занимаваше в продължение на няколко часа. Мислех си дали няма да мога да присадя мозъка на Ринг на мястото на мозъка на някое животно. Сложността на операцията не ме смущаваше. Вярвах, че ще успея да зашия всички нерви, кръвоносни съдове и прочее, стига само да намеря подходящо по размер вместилище за мозъка на Ринг. Това беше трудното. Прехвърлих в паметта си обема и теглото на мозъка на различни животни, като ги сравнявах с мозъка на Ринг. Той тежеше хиляда и четиристотин грама. Мозъкът на слона тежи пет хиляди грама. Уви, черепът на слона с прекалено голям съд за човешкия мозък. Мозъкът на кита тежи две хиляди и петдесет грама. Това е по-близо до желаното. Но нямах подръка кит. Пък и какво щеше да прави китът сред амбите на Абисиния. А всички останали животни имат прекалено малък мозък в сравнение с човешкия: конят и лъвът — по шестстотин грама, кравата и горилата — по четиристотин и петдесет, другите маймуни — още по-малко, тигърът — всичко на всичко двеста и деветдесет, овцата — сто и тридесет, кучето сто и пет грама. Би било много забавно да си имаш слон или кон с мозъка на Ринг. Тогава той сигурно би намерил пътя за долината. За съжаление малко вероятно е това да бъде изпълнено. Задачата е много интересна и може би все някога ще направя такава операция. „Но сега — мислех си аз — трябва да стигна до целта по възможно най-краткия път.“ И ето какво измислих…

Вагнер стана, отиде до завесата, отделяща ъгъла на палатката, отметна краищата й и рече:

— Ще заповядате ли в това отделение на лабораторията ми?

В ъгъла светлината проникваше само през плътния брезент на палатката и затова тук цареше полумрак. Видях поставения върху сандъка мозък, обвит в някаква прозрачна жълтеникава ципа и покрит отгоре със стъклен похлупак. Върху втори сандък лежеше голям съд, пълен с някаква течност, а на дъното му имаше две големи очи. От очните ябълки излизаха някакви нишки.

— Не ги ли познахте? — усмихна се Вагнер. — Това са очите на вчерашната крава. Няма нищо сложно! Вземам края на този нерв и го пришивам към очния нерв в мозъка на Ринг. Когато нервите на кравата и на Ринг се сраснат, мозъкът на Ринг отново ще види светлината през окото на кравата.

— Защо окото? — попитах аз. — Нима ще дадете на мозъка на Ринг само едно око?

— Да, и ето защо. Нашето зрение е устроено по-сложно, отколкото изглежда, си представяте вие. Очният нерв не само предава зрителната представа на мозъка. Тоя нерв засяга цяла редица други нерви, например онези, които управляват очните мускули и движението на гласните струни. При това положение настройката на зрение чрез две очи е много трудна задача. Нали мозъкът на Ринг няма да може да движи окото в различни посоки и да фокусира двете си очи. Достатъчно е той да овладее тоя орган, да фокусира окото. Разбира се, това ще бъде несъвършено зрение. Ще ми се наложи да държа окото и да го насочвам като фенерче към околните места, а мозъкът ще познава околността и ще ме упътва по също така несъвършения начин с азбуката на Морз. Всичко това изисква много грижи и Решер само ще ни пречи. Дори може и да направи някоя беля Помислете си само, той е човек, вярващ в безсмъртието на душата — и изведнъж душата на приятеля му в такъв затвор! Реших как да постъпя с Решер. Ще му кажа, че съм сметнал по-нататъшното търсене на Турнер за безполезно и затова му предлагам да се върне в родината си или да върви, където пожелае. Сигурен съм, че Решер с удоволствие ще ме напусне и ще замине. Тогава ръцете ми ще бъдат развързани, стига само вие да се съгласите да ми помогнете.