Александър Беляев - Амба

Иан бързо се напи. Ту подхващаше ритуалните песнопения, чийто мотив напомняше воя на гладни вълци, ту се подсмиваше тихичко на нещо.

Най-сетне тягостният пир завърши. „Рус“ се изправи и ми кимна. Последвах примера му. Той благодари на домакина и помоли за привилегията да вземе със себе си главата на кравата. Иан се съгласи с удоволствие. Той заповяда на единия от младите мъже да отреже главата, но „рус“ взе ножа от ръцете му и сам се зае с операцията, като я извърши с необикновена бързина и ловкост, заслужила всеобщо одобрение. Нещастната крава престана да мучи, краката и се опънаха Стори ми се, че землякът направи това от състрадание, за да прекрати мъките на животното.

— Да се запознаем — рече той и ми подаде на прощаване ръка. — Професор Вагнер. Най-учтиво ви каня в моята колиба. Ей там, виждате ли я? — И той показа две големи палатки в края на селото, слабо осветени от догарящите огньове.

Благодарих му за поканата и се разделихме.

На другия ден след като свърших работата си, тръгнах да навестя професор Вагнер.

— Мога ли да вляза? — попитах, като се спрях пред палатката.

— Кой е? Какво искате? — обади се някой на немски. Вратата на палатката се открехна, в образувалия се отвор видях лицето на рижия млад човек.

— А, вие ли сте? Влезте, моля — рече той. — Седнете. В момента професор Вагнер е зает, но след малко ще се освободи.

И приказливият германец подхвана разговор с мене.

Името му е Решер. Хенрих Решер. Асистент е на известния ботаник професор Турнер. А Турнер е стар приятел на професор Вагнер. Двамата — Турнер и Вагнер — пристигнали заедно в Африка. Вагнер тръгнал към басейна на Конго да изучава езика на маймуните, Турнер заедно с Алберт Ринг и водача тръгнал на експедиция в областта Тигре.

— Турнер и професор Вагнер се разделиха в Адис Абеба, като се разбраха да се съберат отново там — продължаваше Решер. — В Адис Абеба беше основната база на професор Турнер. Аз също работех там. Турнер ми изпращаше колекции от растения, аз правех хербарии, изследвания с микроскоп. Вагнер и Турнер обещаха да се върнат преди започването на летните дъждове, които, както знаете, тук валят през юли и август.

Вагнер пристигна навреме — в края на юни. Появи се с голям багаж и цяла менажерия. Чувате ли как крещят маймуните? Професор Вагнер каза, че в горите на Конго срещнал експедицията на някакъв английски лорд, който скоро след това умрял. На Вагнер му се наложило да поеме грижата за имуществото на починалия — и решил да изпрати багажа и маймуните на роднините му.

В края на юни вече започва да превалява. Ако Турнер не е искал да рискува и да бъде настигнат от тропическите проливни дъждове в планините, той е трябвало да побърза. Очаквахме го всеки ден. Не се появяваше и Ринг — посредникът между мене и Турнер, който от време на време ми носеше колекциите. Отмина юли. Дъждовете се изливаха като из ведро. Дори нашите отлични палатки не издържаха и пропускаха вода. Все пак в тях беше по-добре, отколкото в жилищата на туземците. Тревогата за съдбата на професор Турнер, Алберт Ринг и водача се увеличаваше. Нима са загинали?

Веднъж — това беше вече в началото на август — на развиделяване през шума на пороя дочух някакъв стон или вой зад брезента на палатката. Знаете, че улиците на абисинските градове са пълни с кучета. А нощем и чакалите и хиените често се промъкват в града. Нали заедно с кучетата те са единствените чистачи и санитари на тия мръсни полуградове-полусела. Приглушеният стон се повтори. Облякох се бързо и излязох от палатката. Пред входа й видях човешко тяло. Това беше Алберт Ринг, но в какъв вид! Калната му изпокъсана дреха едва се държеше на него. Цялото му лице беше в синини, а на главата му се виждаше дълбока рана. Вмъкнах Ринг в палатката. Вагнер никога не спи и затова веднага чу, че в моето отделение става нещо. Видял ранения, Вагнер започна да го свестява. Но нещастният Ринг като че ли вече издъхваше. Силите му бяха стигнали само да се добере до нашата палатка. Вагнер му инжектира камфор, за да подкрепи сърдечната дейност — нищо не помогна.

„Чакай малко, ей сега ще ми проговориш!“ — рече Вагнер, пъхна се под завесата в другото отделение и се върна бързо със спринцовката. Той инжектира на Ринг някаква течност и нашият мъртвец отвори очи. „Къде е Турнер? — извика Вагнер. — Жив ли е?“ „Жив е — едва чуто отвърна Ринг. — Помощ… Той…“

И отново изгуби съзнание, и дори Вагнер не можеше вече нищо да направи.