Александър Беляев - Амба

„Загубил е прекалено много кръв — каза Вагнер. — Да предположим, че му прелеем кръв — ще вземем от една от маймуните. Но черепът му е пробит и мозъкът му е повреден. Повече нищо май няма да измъкнем от него. Ех, защо не беше поживял още поне пет минути! Така и не можах да разбера къде е приятелят ми Турнер“. „Ще го погребем ли?“ — попитах аз. „Разбира се — отвърна Вагнер, — само че преди това ще го аутопсирам. Може би това ще ни даде някакви сведения. Помогнете ми да пренеса трупа в лабораторията ми.“

Трупът беше толкова лек, че и един от нас би могъл лесно да го пренесе, но би било неприлично да го мъкнем като заклано животно. Пренесохме трупа и го сложихме на масата за аутопсии. Отдалечих се, а професорът започна работа. Вероятно родителите на Ринг не биха позволили аутопсирането на трупа — те са толкова религиозни! Но нали бяха далече, а Вагнер… не би ме послушал и пак би направил това, което е решил.

Тоя ден го видях едва вечерта, когато излезе да вземе някакъв буркан от нашия склад, намиращ се в съседната палатка. „Научихте ли нещо?“ — попитах. „Научих, че раната в черепа на Ринг има неравни краища, в косата му намерих парченца тиня, а цялото му тяло е покрито със синини и кръвоизливи. По всяка вероятност Ринг е бил настигнат от потоците на проливния дъжд в някой каньон и е бил завлечен от водата. Тялото му се е удряло в камъните и отвесните скали. По някакъв начин е успял да се измъкне от потока и да се добере до нас. Учудващо силен организъм. Трябвало е да извърви много километри с такава рана на главата.“ „А професор Турнер?“ „За него знам толкова, колкото и вие. Но Ринг успя да ни каже, че Турнер е жив и, изглежда, чака помощ от нас. Трябва веднага да потеглим към Тигре да го търсим.“ „Това е безсмислено — възразих аз. — Тигре е огромна област в старата Абисиния с хиляди амби и хиляди каньони. Къде ще го търсим?“

— Кажете ми, не бях ли прав? — попита ме Решер — Вашият професор Вагнер — продължи той — има малко груби обноски. Рязко ми отговори, че щом не съм искал, можел съм да остана в Адис Абеба. Аз, разбира се, отвърнах, че тръгвам с него. И същия ден, по-точно същата вечер погребахме Ринг и тръгнахме на път. Багажа и всички маймуни на покойния лорд оставихме в Адис Абеба, а ние потеглихме без багаж. Впрочем това е условно казано. Професор Вагнер не може да диша без лабораторията си. Взе със себе си доста голяма палатка — вие я видяхте. А аз взех тази за мене.

— И вашето търсене увенча ли се с успех?

— Не, разбира се — отвърна Решер като че ли с известно злорадство.

Стори ми се, че той не се отнася много дружелюбно към Вагнер.

— В къщи ме чака годеница — призна си Решер, — а тук ми се налага да бродя безцелно из планините. Горкият Ринг! И той си имаше годеница.

В това време брезентът, който покриваше вратата, се поотмести и на прага се показа професор Вагнер.

— Здравейте — любезно ме поздрави той. — Защо седите тук? Елате при мене. — И като ме прегърна, ме поведе към палатката си. Решер не ни последва.

Огледах с любопитство походната палатка лаборатория на Вагнер. Беше пълна с апарати и прибори, показващи, че той работи в най-различни области на науката. Радиоапаратурата стоеше до стъклените и фаянсовите съдове за химикали, микроскопите — до спектроскопите и електроскопите. Предназначението на много апарати не ми беше познато.

— Седнете — каза Вагнер. Самият той се настани на походния стол до малка масичка, пъхната между две големи, отрупани с прибори маси, и започна да пише. Едновременно с това ме поглеждаше с едното око и разговаряше с мене. За мое учудване излезе, че той е чувал много повече за моята особа, отколкото аз за него. Изброи научните ми трудове и дори направи няколко забележки, които ме поразиха с точността и задълбочеността си, още повече че специалността на Вагнер беше биология, а не метеорология.

— Кажете, не бихте ли ми помогнали за едно нещо? Струва ми се, че с вас бихме могли по-добре да мелим брашно.

„Отколкото с кого?“ — понечих да попитам, но се сдържах.

— Наистина — продължаваше Вагнер — Хенрих Решер е много симпатичен младеж. Не е бог знае колко талантлив, но ще стане добър систематик. От онези е, които събират в науката трупат суровия материал за бъдещите гении, които с една идея ще осветят изведнъж хиляди неразбираеми дотогава неща, ще съединят ведно частите, ще създадат всеобща система. Решер е общият работник в науката. Но не е там въпросът. Кесаревото кесарю. Той е продукт на средата си. Прилежен син на прилежни родители с всичките им предразсъдъци. В неделните утрини тихо пее псалми, следобед пие кафе, приготвено по рецептата на почтената му родителка, сетне пуши традиционната пура.