— В Абисиния, разбира се.
… Когато слязох на плоския песъчлив коралов бряг на Червено море и видях на хоризонта синята стена със сребристи зъбери на планините, стори ми се, че съм се подмладил с двадесет години и извиках за голямо учудване на спътниците си:
— Амба!
Навлязохме в тясната страна, притисната между скалната верига и морския бряг, покрита с хълмове, напоявана от многобройни ручеи. Хълмовете бяха покрити с вечнозелени тамаринди.
В тая страна много неща излязоха различни от онова, което си представях в детството си. И все пак действителността надмина дори детските ми мечти. В страната се намери нещо по-интересно от амбите. Впрочем сега обръщах внимание на онова, което не ме интересуваше, когато бях малък — температурата, ветровете, климата. А в това отношение Абисиния е безкрайно интересна. В оня край на страната, където се намира „столицата село“ 1 1 Миналия век авторите на приключенска литература обикновено наричали африканските градове „големи села“. Тук Беляев следва примера им, но още в края на миналия век Адис Абеба е бил голям град. — Б.р.
и живее босоногият „негус-негущи“ (царят на царете), е вечна пролет. През най-студения месец — юли — там е по-топло, отколкото през май в Москва, а най-топлият месец е по-прохладен от московския юли. На височините на Тигре нощем замръзваш от студ, а в източна посока долу се простира пустинята Афар, едно от най-горещите места на земното кълбо.
Но най-много ме интересуваха периодичните дъждове, без които египетската култура не би била възможна. Старите египетски учени жреци не са и помисляли да посочат истинската причина за приижданията на Нил, оплодотворяващи целия речен басейн, те са се задоволявали само да използуват добре тези прииждания, като създали учудваща мрежа от канали, бентове и шлюзове, регулиращи водните запаси. Жреците не са знаели защо в началото на прииждането Нил има мръснозелен цвят, а сетне водите му придобиват червен оттенък. Това са го правели боговете. Сега ние ги знаем тези богове. Влажните ветрове на Индийския океан се охлаждат над студените височини на Абисиния и падат като поройни тропически дъждове. Точно тези дъждове размиват дълбоките каньони и превръщат планинското плато в група разпръснати амби. Сетне потоците се устремяват в клисурите, помитат там гниещите отпадъци, червеи, животински тор, хумус и носят тази зеленикава тиня в Сини Нил и в притока на Нил Атбар. След като проливният дъжд прочисти тая гнилоч, като пробие бентовете на камъша, задържал в гъсталаците си водата и тинята, дъждовете започват да размиват червеникавите планински скали и водата на Нил става червена като кръв. Горко му на оня пътник, когото проливните дъждове заварят в някоя клисура или на дъното на долината.
И тъй аз бях в Абисиния, седях на планинското плато Тигре, пушех лула до походната палатка и се наслаждавах на воля на панорамата от амби. Приличащите на кактуси млечки горяха като свещници в лъчите на залязващото слънце; до палатката имаше група кедри, приличащи на върби. От съседното село долитаха песни, не много приятни за европейското ухо. Изглежда, там имаше някакъв празник. Дали затова не се забави моят водач и носач абисинецът Фьодор? Той отиде до селото да ми намери нещо годно за ядене, за да вечерям.
— Само дано не се е напил с гала 2 2 Напитка от африканско растение, съдържало упояващи вещества. — Б.а.
— казах си аз и усетих пристъпите на глада.
В тоя миг чухме приближаващо се пеене.
Това беше Фьодор, явно на градус. Пристигна с празни ръце. Поклатих укорно глава и като смесвах италиански и английски думи, го упрекнах, задето не е донесъл нищо и пак се е напил с гала. Фьодор започна да се кръсти и да ме убеждава, че само го е опитал. А не е донесъл нищо, защото старецът (най-възрастният, старейшината) на селото ни кани на вечеря.
— Ще падне голямо ядене! — рече Фьодор и дори примлясна с устни. Неговата шама (наметало) се разтвори и оголи здравите му гърди. Фьодор не носеше ризи, целият му тоалет се състоеше от къси гащета и шама. Само в студено време както много планинци и той си слагаше кожено наметало. Дългото му овално лице с шоколадов цвят, тесният нос, къдравата коса и рядката брадичка сякаш сияеха от радост. Извор на това сияние беше мисълта „голямо ядене“. Но аз имах опит от тия тържествени обеди и вечери и отклоних поканата.
— Иди кажи на стареца, че двамата с другаря ми сме болни и не можем да дойдем, и ни донеси питки.
Читать дальше