Александър Беляев - Амба

Да не мислите, че не забелязах как ме поглеждаше накриво, задето аутопсирах трупа на Ринг. — Вагнер изведнъж се разсмя. — Той само да знаеше какво направих! Не само отворих черепа на Ринг, но извадих мозъка му и реших да го анатомирам. Никога не пропускам такава възможност. Като извадих мозъка на Ринг, бинтовах главата му и двамата с Решер погребахме безмозъчния труп. Решер прочете няколко молитви на гроба и си тръгна надуто. А аз се заех с мозъка на Ринг.

В Адис Абеба няма да се намери лед, за да се запази в него мозъкът. Бих могъл да го спиртосам, но за опитите ми трябваше напълно пресен мозък. И тогава реших: защо пък да не поддържам мозъка в живо състояние, като го подхранвам с изобретения от мене физиологичен разтвор, който заменя напълно кръвта? По такъв начин можех да запазя мозъка жив за неопределено време. Имах намерение да прережа тънките пластове отгоре и да ги подложа на различни изследвания, включително с микроскоп. Най-трудното беше да измисля такава „черепна кутия“ за мозъка, която би го запазила идеално от инфекция. Ще видите, че успях много сполучливо да реша задачата. Поставих мозъка в специален съд и започнах да го подхранвам. Повредената му част дезинфекцирах внимателно и започнах да го лекувам. Ако се съди по заздравяването на мозъчната тъкан, мозъкът продължаваше да живее, както например живее в изкуствени условия пръстът, отрязан от тялото.

Докато работех над мозъка, нито за минута не забравях съдбата на моя приятел професор Турнер. И тръгнах да го търся жив или мъртъв, като взех и мозъка на Ринг заедно с походната си лаборатория. Надявах се, че ще попаднем на следите на Турнер. Той пътешествуваше в доста населени местности. Трябвало е да купува храна в селата по пътя си и по такъв начин можех да науча нещо за него от тамошните жители. Заедно с Решер напреднахме бързо и след няколко дни вече бяхме на височините на Тигре.

Една вечер реших да направя първия разрез на мозъка на Ринг. Но щом се приближих до него със скалпел в ръка, нещо ме накара да се спра. Та нали ако мозъкът е жив, той може да изпитва и болка? Не е ли прекалено жестока моята операция? Не обричам ли мозъка на Ринг на съдбата на нещастната крава, която пируващите туземци бавно режат парче по парче, както вие сам видяхте снощи? Започнах да се колебая. В края на краищата научният интерес навярно би надделял над чувството на жалост. Най-сетне в ръцете ми не бе жив човек, а само парче „месо“. Хуманистите са против вивисекцията. Но нима десетина „измъчени“ от учените зайци не спасяват хиляди човешки живота? Ами нашите месни ястия? Какво има да говорим тук! С една дума, отново се надвесих със скалпела над мозъка и отново се спрях. Някаква още неоформена се мисъл ме накара да застана нащрек и да я почакам да се издигне от тъмните бездни над подсъзнанието до повърхността на съзнанието. И ето каква мисъл се появи в главата ми след николко секунди: „Ако мозъкът на Ринг продължава да живее, сигурно е способен не само да чувствува болка. Мисълта е една от функциите на мозъка. Ами ако мозъкът на Ринг продължава да мисли? Върху какво ли разсъждава? Не мога ли да се опитам да разбера, да вляза във връзка с мозъка? Нали Ринг тъй и не можа да ни каже къде е Турнер и какво става с него. Дали ще успея да изтръгна тая тайна от мозъка на Ринг? Ако опитът ми успее, с един куршум ще убия два заека — ще реша интересна научна задача и може би ще спася приятеля си.“

— Амба ли? — подсказах с усмивка аз.

Вагнер се замисли за секунда, усмихна се и отвърна:

— Да, амба, но не абисинската, а от тотото. Две печалби наведнъж. В научно отношение опитът обещаваше много и аз с жар се залових за работа. Имах да преодолявам големи трудности. Трябваше да намеря начин да вляза във връзка с мозъка, който естествено не можеше да вижда и чува, а само да усеща. Това прочее беше не по-лесно, отколкото да разговаряш с марсианец или селенит, без да знаеш езика им. И друго ще ви кажа под секрет — Ринг, дори когато беше „в пълна форма“, не блестеше с дълбок ум. Веднъж Турнер ми разказа как Ринг бил пленен от канибалите, но се върнал жив-живеничък, докато двамата му спътници били изядени. „Това е — шеговито ми обясни Турнер — защото канибалите видели какъв глупак е Ринг и се отказали да го ядат, за да не се заразят от глупостта му. Нали людоедството не е възникнало от глад, а от вярата, че щом излапаш врага си, ще станеш смел като него.“

Така — продължаваше Вагнер — ми се наложи да работя над много труден материал. Но трудностите никога не ме спират. В изследванията се ръководех от следните разсъждения. При работата на мозъка протичат сложни електрохимически процеси, съпровождани от излъчването на къси електровълни. Още преди две години конструирах прибор, с чиято помощ регистрирах електровълните, излъчвани от мислещ мозък. Дори изобретих и апарат, записваш автоматично кривата на тези колебания. Но как да я преведа на човешки език? Тук се сблъсках с изключителни трудности. Убедих се, че една и съща мисъл графично може да изглежда по различен начин — според настроението на човека. Очевидно трябваше да се науча да чета не цели мисли и дори не отделни думи — налагаше се да тръгна по друг път — да се уговоря с мозъка за буквите, да създам специална азбука, ако, разбира се, всяка буква, за която мозъкът си помисли, ще предизвика излъчването на своя, неприличаща на другите електровълна, отразена с видима черта на моя прибор. Общо взето, бях в положението на затворник в единична килия, който, без да знае затворническата азбука, е решил да се свърже със съседа си чрез почукване.