Алфред Бестър - Тигър! Тигър!

— Винаги има приятни дни на определено място, сър — каза роботът.

Фойл се обърна към останалите.

— И аз съм такъв — каза той, като посочи робота. — такива сме всички ние. Бърборим за свобода на волята, но всъщност сме заредени само с една ответна реакция, механическа реакция с предписани ограничения. Така че… ето ме, чакам да бъда задействан. Натиснете бутоните и ще подскоча — той имитира механичния глас на робота, — за мен е удоволствие да Ви обслужа, сър — с внезапна промяна на тона той ги стресна. — Какво искате?

Мисълта за важната им цел ги оживи. Фойл беше обгорял, измъчен, изтормозен и все пак беше успял да установи контрол върху обстановката.

— Нека степенуваме заплахите — каза Фойл. — Аз ще бъда обесен, разпнат, разсечен, подложен на дяволски мъчения ако не изпълня… Какво? Какво искате?

— Искам собствеността си — със студена усмивка отбеляза Пристейн.

— Осемнадесет паунда и нещо ПирЕ. Да. И Какво предлагате?

— Нищо не предлагам, сър. Аз просто искам своето. Янг Йоувил и Дейджинхам се включиха в разговора. Фойл им даде знак да замълчат.

— Бутоните не се натискат едновременно, господа. В момента Пристейн се опитва да ме накара да подскачам — той се обърна към Пристейн, — упражнете по-силен натиск, кръв и пари, или потърсете друг бутон. Кой сте Вие, за да предявявате искания в този момент?

Пристейн сви устни.

— Законът… — започна той.

— Какво? Заплахи? — Фойл се усмихна — Мислите, че можете да насадите страх у мен? Не бъдете глупав. Говорете ми така, както ми говорехте на новогодишното тържество, Пристейн — без милосърдие, без снизхождение, без лицемерие.

Пристейн се подчини, пое си въздух и престана да се усмихва.

— Предлагам Ви власт — каза той, — възприемам Ви като мои наследник в предприятията „Пристейн“ и ръководството на клана и рода ни. Заедно, ние можем да завладеем света.

— С ПирЕ?

— Да.

— Изслушах предложението Ви и отказвам. Ще предложите ли и Вашата дъщеря?

— Оливия? — Пристейн се задави и стисна юмруци.

— Да, Оливия. Къде е тя?

— Ти, измет! — изврещя Пристейн. — Мръсник… Обикновен крадец… Ти се осмеляваш да…

— Ще предложите ли дъщеря си срещу ПирЕ?

— Да — отговори едва чуто Пристейн.

Фойл се обърна към Дейджинхам.

— Натиснете Вашия бутон. Мъртвешка главо.

— Ако дискусията се дирижира по този начин… — озъби се Дейджинхам.

— Да, така ще е. Без милосърдие, без снизхождение, без лицемерие. Какво предлагате?

— Слава.

— Какво?

— Ние не можем да предложим пари или власт. Можем да предложим чест на Гъли Фойл — мъжът, който спаси Вътрешните планети от унищожение. Можем да предложим сигурност. Ще заличим Вашето престъпно минало, ще Ви осигурим уважение, място на стената на славата.

— Не — остро се намеси Джизбелла Маккуин, — не приемай. Ако искаш да бъдеш спасител, унищожи веществото. Не давай ПирЕ на никого.

— Какво е ПирЕ?

— Тихо! — ревна Дейджинхам.

— Термоядрен заряд, който се взривява единствено чрез мисъл, чрез психокинеза — каза Джизбелла.

— Каква мисъл?

— Желанието на някого да го взриви, насочено към веществото. Това го довежда до критична маса, ако не е изолирано в инертен оловен изомер.

— Казах ти да мълчиш — изръмжа Дейджинхам.

— Ако на всички се предоставя възможността да му въздействат, и аз искам.

— Джиз, твоето е повече от идеализъм.

— Нищо не е повече от идеализма.

— Тайната на Фойл е повече — промърмори Янг Йоувил. — Ще ви кажа, че в този момент ПирЕ не е от особено важно значение — Той се усмихна на Фойл. — Асистентът на Шефилд е подслушал част от вашия разговор в катедралата Сент Патрик. Знаем за джонтирането ти в пространството.

Внезапно настъпи пълна тишина.

— Джонтиране в пространството! — възкликна Дейджинхам. — Невъзможно. Ти не искаше да кажеш това.

— Напротив. Точно това искам да кажа. Фойл демонстрира, че джонтирането в пространството не е невъзможно. Той е джонтирал на шестстотин хиляди мили — от разрушител на Сателитите до развалините на „Номад“. Както казах, това е нещо много по-важно от ПирЕ. Бих искал първо да се обсъди това явление.

— Всеки казва какво би желал — бавно каза Робин Уенсбъри, — а ти какво искаш. Гъли Фойл?

— Благодаря ти — отговори Фойл, — искам да бъда наказан.

— Какво?

— Искам да се пречистя — каза той със страдалчески глас. Клеймото започна да се очертава върху превързаното му лице. — Искам да платя за всичко, което съм извършил, и да разчистя сметките си. Искам да се освободя от тежкия кръст, който нося, този товар направо ме смазва. Искам да ме пратят отново в Гуфр Мартел. Искам лоботомия, ако съм я заслужил, а аз зная, че съм. Искам…