Алфред Бестър - Тигър! Тигър!

— Влизай, Джиз.

Той я тикна през прозореца, след което я последва, Двамата бяха съблечени, сапунисани, порязани и окървавени. Фойл се подхлъзна и се сгромоляса в тъмнината, като търсеше вратата, през която влизаха лекарите.

— Не мога да открия вратата, ДЖиз. Вратата от клиниката… Аз…

— Ш-ш-т.

— Но…

— Тихо, Гъли.

Сапунисана ръка намери устата му и я закри. Тя стисна рамото му така силно, че ноктите и се забиха в кожата му. През шумотевицата в пещерата звучеше тропотът на стъпки. Надзирателите тичаха сляпо през помещението за санитарен контрол. Инфрачервеното осветление още не бе поправено.

— Може би няма да забележат прозореца — прошепна Джизбелла. — Тихо.

Те се свиха на пода. В санитарната се чуваше шум от безразборно тропащи крака. После всичко затихна.

— Сега е чисто — прошепна Джизбелла, — но всеки момент ще си осигурят осветление за издирването. Хайде, Гъли! Навън!

— Но вратата към клиниката, Джиз. Аз мислех…

— Няма врата. Използват вертикална стълба, която вдигат нагоре. Предвидили са и тази възможност за бягство. Ще трябва да опитаме с товарния асансьор. Господ знае дали той би могъл да ни помогне. О, Гъли, ти си идиот. Абсолютен идиот.

Спуснаха се през наблюдателния прозорец обратно в санитарната. Търсеха в тъмнината асансьора, чрез който замърсените униформи се транспортираха и се доставяха новите. В тъмното автоматичните ръце отново сапунисваха, пръскаха и дезинфекцираха. Не успяха да открият нищо.

Внезапно в залата прозвуча виенето на сирена, заглушавайки всеки друг звук. И веднага след това настъпи мъртва тишина, така потискаща, както и тъмнината.

— Използват Г-фон, за да ни открият, Гъли

— Какво е това?

— Геофон. Може да открие шепот дори през половин миля солидна скала. Ето защо пуснаха сирената, за да осигурят тишина.

— Товарният асансьор?

— Не можем да го открием.

— Тогава ела.

— Къде?

— Ще тичаме.

— Къде?

— Не зная, но нямам намерение да чакам като говедо в кланица. Хайде. Имаш нужда от упражнение.

Отново я побутна пред себе си и те тичаха задъхани и препъващи се през тъмата надолу към дълбините на южния квадрант. Блъскайки се в забоите на проходите, Джизбелла падна два пъти, като тичаше, Фойл излезе напред, държейки двадесетпаундовия чук в ръка с протегната дръжка напред като антена. Удариха се глухо в стена и разбраха, че са достигнали края на коридора. Бяха затворени, заловени

— Сега накъде?

— Не зная. Изглежда като задънения край на мечтите ми. Със сигурност не можем да се върнем назад. Аз нападнах Дейджинхам в офиса. Гаден тип. Изглежда като етикет на бутилка с отрова. Имаш ли идея, момиче?

— О, Гъли… Гъли… — изхлипа Джизбелла.

— Разчитам на теб за идея. „Без бомби вече“ — каза ти. Бих желал да имам една бомба сега. Бих могъл… Почакай малко! — той докосна мократа стена, която преграждаше пътя им. Почувства назъбените грапавини на мазилка. — Докладва Гъливер Фойл: това не е естествена стена, задънваща пещерата. Тя е построена. Тухли и камък. Пипни. Джизбелла опипа стената.

— Е?

— Това означава, че проходът не свършва дотук. Продължава. Те са го зазидали, без съмнение.

Той избута Джизбелла навътре в прохода, потри ръка о пода, за да напесъчи сапунените си длани, и замахна с чука към стената. Удряше в равномерен ритъм, като сумтеше и дишаше тежко. Стоманеният чук рушеше стената, а звукът отекваше като ехо от камъни, удряни под вода.

— Те идват — каза Джиз. — Чувам ги.

Тъпите удари преминаха в трошливи, приглушени обертонове. Падаха отделни парчета, а след това се посипаха и камъчета. Фойл удвои усилията си. Внезапно стана срутване и ги облъхна вълна леден въздух.

— Пробих — промърмори Фойл.

Той се нахвърли върху краищата на отвора, пробивайки стената с ярост. Летяха тухли, камъни и стар разтвор. Фойл спря и повика Джизбелла.

— Опитай!

Той пусна чука, грабна я и я повдигна до отвора, чиято височина бе до гърдите. Тя викаше от болка, докато се извиваше през острите ръбове. Фойл я буташе безжалостно, докато раменете й, а после и бедрата минаха през отвора. Той пусна краката й и я чу да пада от отсрещната страна.

Фойл се надигна и се промуши през назъбения пробив в стената. Когато се стовари долу върху сместа от тухли и разтвор, той почувства ръцете на Джизбелла, които се опитваха да го предпазят от падането. Двамата се озоваха в ледената тъмнина на Гуфр Мартел. сред мили неизползвани пещери и проходи.