Алфред Бестър - Тигър! Тигър!

Оливия провеждаше един от великолепните си приеми в гостната на апартамента. Седеше в трон, облечен в брокат, пиеше чай, бе център на вниманието, водеше непринуден разговор с дузина мъже и жени, стоящи наоколо в салона. Тя приличаше на изискана статуя от мрамор и корал, с проблясващи слепи очи, които гледаха и все пак не виждаха.

Тя „виждаше“ гостната като пулсиращ поток от топлинни лъчи, който се движеше от топлите светлини към студените сенки. Виждаше бляскавите магнитни изображения на часовниците, телефоните и осветлението. Разпознаваше хора по характерното топлинно излъчване от лицата и телата им. Тя виждаше около всяка човешка глава ореол от слаби електромагнитни мозъчни импулси и блясъка от топлинното излъчване на всяко тяло, от постоянно променящия се тонус на мускули и нерви.

Пристейн не се интересуваше от художниците, музикантите и контетата, с които Оливия се ограждаше, но беше доволен да види пъстротата от знаменитости на обществото тази сутрин. Тук бяха Сиърс Робук, Джилет, младият Синди Кодак, който един ден ще бъде Кодак от Кодак, Хаубиган, Буик от Буик и Р. Х. Мейси XVI, глава на мощния клан Сакс-Джимбел.

Пристейн поднесе почитанията си на своята дъщеря и напусна къщата. Той замина за щаба на своя клан на Уол Стрийт 99 с карета и четворка, управлявана от кочияш, подпомаган от лакей, и двамата със специалните ливреи на Пристейн в червено, черно и синьо. Това черно „П“ върху алено-кобалтов фон беше един от най-старинните и благородни гербове в обществения регистър, конкуриращ „57“ на клана Хайнц и „РР“ на династията Ролс Ройс.

Главата на клана Пристейн беше позната гледка за джонтърите на Ню Йорк. Приятно посивял, хубаб. мъжествен, безупречно облечен, с маниери в старомоден стил, Пристейн от Пристейн беше въплъщение на социалния елит, толкова издигнат, че използваше кочияш, лакеи, домакини, помощници в конюшните и коне, за да извърши функции, за които останалите просто използваха джонтацията.

В тези времена, когато човек се изкачи по стълбата на успеха в обществото, той демонстрира положението си, като се отказва от джонтиране. Новопостъпилите в голям търговски клан използват скъп велосипед. Издигащият се мъж в клана вече шофира малка спортна кола. За ръководителя се осигурява карана от шофьор антика от старите дни — бентли, кадилак или много висока лагонда. Предполагаемият наследник по права линия на главатаря на клана наема персонал за яхта или самолет. Пристейн от Пристейн, глава на клана Пристейн, притежаваше карети, коли, яхти, самолети и влакове. Положението му в обществото беше толкова високо, че не бе джонтирал вече четиридесет години. Той презираше бързането на новобогаташите като Дейджинхам и Шефилд, Които още джонтираха, без да се срамуват.

Пристейн влезе през пропуска на Уол Стрийт 99, където бе храмът на Пристейн. Той бе обслужван и пазен от прочутите джонтгардове, облечени в ливреите на клана. Пристейн влезе в офиса си с величествената походка на главатар под звуците на музика. В действителност той се държеше като по-високостоящ и от главатар, както откри за сбоя изненада един настойчив държавен служител, чакащ аудиенция. Нещастният човек излезе напред от чакащата тълпа молители, когато Пристейн минаваше.

— Мистър Пристейн — започна той, — аз съм от Данъчния департамент и трябва да се срещна с Вас тази сут…

Пристейн го прекъсна с леден поглед.

— Има хиляди с името Пристейн — произнесе той. — Обръщението към всички тях е „мистър“. Но аз съм Пристейн от Пристейн, глава на клана, пръв във фамилията. Обръщението към мен е „Пристейн“. Не „мистър Пристейн“.

Той се обърна и влезе в офиса си, където служителите го поздравиха в хор.

— Добро утро, Пристейн.

Пристейн кимна, усмихна се със своята надменна усмивка и седна зад разкошното си бюро. Пристейн даде знак за започване на доклада. Той презираше мемофоните и всички останали механически бизнесустройства.

— Движение на акциите на клана Пристейн. Обичайни колебания: най-висок курс — двеста и едно и половина. най-нисък — двеста и едно и четвърт. Среден курс за Ню Йорк, Париж, Цейлон, Токио…

Пристейн махна ръка с раздразнение. Докладващият бе заменен от Блек Род:

— Новият Мистър Престо следва да бъде посветен, Пристейн.

Пристейн потисна своето нетърпение и се зае с досадната церемония по полагането на клетва от четиристотин деветдесет и седмия Мистър Престо в йерархията на Пристейновите Престовци, които ръководеха магазините в сектора за продажби на дребно. Доскоро мъжът имаше собствени тяло и лице. Сега, след десет години предпазливи експерименти и внимателно проучване, той бе избран да се присъедини към групата Престо.