Алфред Бестър - Тигър! Тигър!

В момента, когато мъжът с бандажа събираше кураж за своята първоначална джонтация, платформата започна да трепка от внезапната суматоха на пристигащи и заминаващи, фигури се появяваха за миг в момент на пристигане при джонтация, колебаеха се, докато проверят обкръжението си и поставят новите координати, и изчезваха в ново джонтиране. При всяко изчезване се чуваше неясно пукане „поп“ от запълването с въздух на освободеното от нечие тяло място.

— Почакайте, ученици — каза Робин. — има натрупване. Моля всички да се отстранят от платформата.

Работници в тежки работни дрехи, все още покрити със сняг, се отправяха на юг към домовете си след свършването на смяната им в северните гори. Петдесет облечени в бели дрехи служители в магазини за млечни произведения се отправяха на запад в посока Сент Луис. Те следваха утрото от зоната с източно време до зоната на Пасифика. И от Източна Гренландия, където вече беше следобед, тълпа чиновници се изливаше в Ню Йорк за обяда си.

Натрупването свърши за няколко секунди.

— Добре, ученици — повика ги Робин, — сега ще продължим. О, драги, но къде е мистър Фойл? Той сякаш винаги отсъства.

— С лице като неговото не можете да го обвините, че се крие, мадам.

— Той изглежда ужасно, нали, сержант Логан? Не могат ли да премахнат тези рисунки?

— Опитват се, мис Робин, но все още не знаят как. Нарича се „татуиране“ и е нещо вече напълно забравено.

— Защо тогава мистър Фойл е с такова лице?

— Никой не знае, мис Робин. Той е в мозъчната хирургия, защото е загубил паметта си. Нищо не си спомня. Лично аз, ако имах такова лице, също не бих искал да си спомням нищо.

— Интересно. Видът му е ужасен! Сержант Логан, предполагате ли, че съм допуснала да ми се изплъзне някоя мисъл и съм наранила неговите чувства?

Дребният мъж с платинен череп помисли и каза:

— Не, мадам. Вие не бихте наранила чувствата на никого. А Фойл не е някой, който би се засегнал. Той е търпелив като ням вол.

— Трябва да бъда много внимателна, сержант Логан. Всъщност никой не желае да знае какво действително мислят другите за него. Ние си въобразяваме, че искаме, но в действителност не желаем. „Заради това изпращане на телепатични мисли ме мразят. И съм самотна. Моля не ме слушайте. Имам трудности с контрола на мисленето си.“ А ето Ви и Вас, мистър Фоил къде се загубихте?

Фойл се бе приземил на платформата и се приближи тихо, с лице, обърнато встрани.

— Упражнявах се — промърмори той. Робин потисна тръпките на отвращение у себе си и се доближи със съчувствие. Хвана го за рамото.

— Вие наистина трябва да бъдете повече време с нас. Ние всички сме приятели и прекарваме времето си приятно. Присъединете се.

Фойл отказа да срещне погледа й. Когато отдръпна рамото си от нея, Робин внезапно осъзна, че ръкавът му е мокър. Цялата му болнична униформа бе измокрена. „Мокър? Той е бил някъде, където вали дъжд. Но аз чух сутрешната прогноза за времето. Няма дъждове на изток от Сент Луис. Тогава трябва да е джонтирал по-далече. Но той не е в състояние да стигне дотам. Предполага се. че е загубил цялата си памет и способността да джонтира. Значи той е симулант.“

Фойл скокна към нея.

— Мълчи! — свирепостта на лицето му бе ужасяваща.

„Значи ти си симулант“

— Доколко сте осведомена?

„Че ти си глупчо. Престани да правиш сцени.“

— Те чуват ли Ви?

„Не зная. Нека спра тези мисли!“ — Робин се отдалечи от Фойл. — Добре, ученици. За днес свърщихме. Всички — обратно в училището за болничния автобус. Джонтирайте първи, сержант Логан. Запомнете: М-В-0. Местоположение. Височина. Обстановка.

— Какво искате? — изръмжа Фойл. — Да Ви смажа ли? „Тихо. престани да правиш сцени.“ — Сега не се колебайте, офицер Харис. Стъпете горе и джонтирайте!

— Искам да говоря с Вас!

„Със сигурност не!“ — Изчакайте реда си, мистър Питърс. Не бързайте толкова.

— Възнамерявате ли да ме издадете в болницата?

„Разбира се!“

— Искам да говоря с Вас.

„НЕ!“

— Вече всички си отидоха. Имаме време. Ще Ви посетя в апартамента Ви.

— В апартамента ми? — Робин бе истински изплашена.

— Грийн Бей, Уискънсин.

„Това е абсурд. Нямам какво да обсъждам по този въпрос.“

— Напротив, има много, мис Робин. Вашето семейство…

Фойл се усмихна на ужаса, които предизвикаше.

— Ще Ви видя в апартамента Ви! — повтори той.

— Вие дори не знаете къде се намира! — запъна се тя.

— Казах Ви вече, нали?

— Не бихте могъл да джонтирате толкова далече. Вие…