Алфред Бестър - Тигър! Тигър!

Пристейн от Пристейн се надигна, облече се с помощта на своя камериер и бръснар, спусна се в дневната стая с помощта на асансьора и закуси, обслужван от иконома, лакея и сервитьорките. Напусна стаята и влезе в своя кабинет. Във века, когато комуникационните системи фактически бяха изчезнали, когато беше много по-лесно да се джонтира директно до един офис, за да се дискутира, отколкото да се телефонира или телеграфира, Пристейн още поддържаше един старинен телефонен възел с оператор в кабинета си:

— Свържете ме с Дейджинхам — каза той. Операторът се помъчи и накрая установи връзка с „Куриери Дейджинхам, Инк.“. Това могъщо обединение с капитал 100 милиона кредита и многобройни специалисти по джонтиране осигуряваше изпълнението на всякакви обществени и поверителни услуги за който и да било поръчител. Таксата беше един кредит за миля. Дейджинхам гарантираше куриер навсякъде по света само за осемдесет минути.

Осемдесет секунди след като Пристейн бе установил връзката, куриерът на Дейджинхам се появи на частната джонтплатформа пред дома на Пристейн, разпознаха го и го преведоха през непроницаемия джонтлабиринт зад входа. Както всеки служител на Дейджинхам, той бе джонтър от клас М, способен да се телепортира на разстояние до хиляда мили и запознат с хиляди джонткоординати. Той беше старши специалист — изтънчен, ловък, хитър, добре обучен, проницателен, работоспособен — черти, характерни за куриерите на Дейджинхам и отразяващи безпощадността на създателя на фирмата.

— Пристейн? — каза той, без да губи време за протоколни формалности.

— Искам да наема Дейджинхам.

— Уредено, Пристейн.

— Но не Вас. Аз искам Сол Дейджинхам, лично.

— Мистър Дейджинхам вече не прави лични услуги за по-малко от сто хиляди кредита.

— Ще заплатя петкратно тази сума.

— Съгласен. Проблемът?

— ПирЕ.

— Бихте ли го произнесъл буква по буква.

— Името не Ви говори нищо, нали?

— Не.

— Добре, но Дейджинхам го знае. ПирЕ. Главно П — и — р — главно Е. Кажете на Дейджинхам. че ние открихме ПирЕ, Той е заинтересован да го достави… на всяка цена, чрез мъж на име Фойл. Гъливер Фойл.

Куриерът извади мъничка сребърна перла — мемофон, — повтори инструкциите на Пристейн в него и напусна без дума повече. Пристейн се обърна към телефонния оператор;

— Свържи ме с Реджис Шефилд — заповяда той. Десет минути след като бе осъществена връзката с адвокатската кантора на Реджис Шефилд, млад адвокат се появи на личната платформа на Пристейн; той беше прегледан и преведен през лабиринта. Адвокатът бе светъл млад мъж с безцветно лице и изражение на възхитен заек.

— Извинете за закъснението, Пристейн. Получихме повикването в Чикаго, а аз съм все още D Клас — 500 мили — джонтър. Трябваше ми известно време да пристигна тук.

— Вашият шеф решава случай в Чикаго?

— Чикаго, Ню Йорк и Вашингтон. Той джонтира от съдилище в съдилище цяла сутрин. Ние го заместваме, когато е зает в съда.

— Искам да го ангажирам лично.

— Това е чест за него, но мистър Шефилд е много зает.

— Не толкова, че да пренебрегне ПирЕ.

— Съжалявам, сър. Аз не схващам…

— Да. Вие не разбирате, но не и Шефилд. Само му съобщете: ПирЕ и размера на хонорара му.

— Който е?

— Петстотин хиляди.

— И какво трябва да извърши мистър Шефилд?

— Да приготви всички известни легални средства за отвличането на мъж и задържането му без намесата на армията, флота и полицията.

— Ясно. А Кой е този мъж?

— Гъливер Фойл.

Адвокатът произнесе кратка бележка над мемофона. поднесе го до ухото си, изслуша, кимна и тръгна. Пристейн напусна кабинета си, качи се по покритата с плюш стълба до апартамента на дъщеря си, за да поднесе сутрешните си почитания.

В къщите на богатите стаите на дамите бяха блиндирани, без прозорци и врати, достъпни само за джонтиране на близки членове на фамилията.

Това бе за поддържане на морала и защита на целомъдрието. Но тъй като Оливия Пристейн бе сляпа, тя не можеше да джонтира. Следователно в апартамента й се влизаше през врати, строго охранявани от облечени в ливреи служители на клана Пристейн.

Оливия Пристейн беше великолепен албинос. Косата й беше като бяла коприна, кожата й — бял атлаз, ноктите, устните и очите — коралови. Тя бе красива и сляпа по един учудващ начин, тъй като можеше да вижда в областта на инфрачервеното лъчение с дължина на вълната от 7500 ангстрьома до 1 милиметър. Тя виждаше горещи вълни, магнитни полета, радиовълни, радарни, сонарни и електромагнитни полета.