Алфред Бестър - Унищоженият

— Срещу мен! — изръмжа Райх.

— Възможно е. Според Аткинс Д’Кортни се намира в състояние на изключителна свръхнапрегнатост и адаптационната му защита е на път да се разпадне. Инстинктът за живот и инстинктът към смъртта взаимно се неутрализират. В резултат на пълното емоционално изразходване състоянието му бързо регресира.

— Дявол да го вземе! Животът ми зависи от това — побесня Райх. — Говори на човешки език.

— Много е просто. Всеки човек представлява баланс от два противоположни нагона… И двата нагона имат една и съща цел… да достигнат Нирвана. Инстинктът за живот се бори за Нирвана, унищожавайки всякакъв вид съпротива. Инстинктът към смъртта се опитва да достигне Нирвана по пътя на самоунищожението. Обикновено в уравновесената личност двата инстинкта се хармонизират. В състояние на свръхнапрежение те се неутрализират.

— Ей богу, така е. И сега бърза да ме довърши!

— Аткинс ще се срещне с Д’Кортни в четвъртък сутринта, за да се опита да го разубеди да не прави това, което е замислил. Аткинс се страхува от това нещо и е твърдо решил да го спре. Специално е долетял от Венера, за да го накара да се откаже.

— Не е необходимо той да го спира. Аз сам ще го спра. Не е нужно той да ме защищава. Аз сам ще се защитя. Това ще е самоотбрана, Тейт… а не убийство! Самоотбрана! Добра работа си свършил. Повече не ми е нужно.

— Имаш нужда от много други неща. Райх. И не на последно място — от време. Днес е понеделник. Трябва да си готов до сряда.

— Аз ще бъда готов — изръмжа Райх. — Но гледай и ти да си готов.

— Не можем да си позволим какъвто и да е провал, Райх. Иначе — чака те Унищожение. Това ти е ясно, нали?

— Унищожение и за двама ни. Това ми е ясно! — Гласът на Райх започна да плющи. — Да, Тейт, ти си вътре в тази работа заедно с мен, а аз съм в нея, докато я доведа до финала… или до Унищожение.

През целия понеделник крои планове — дръзки, смели, самоуверени. Нахвърли с молив контурите, подобно на художник, който изпълва листа с ажурни линии, преди да нанесе туша: но той не мина с туш. Това щеше да стори инстинктът му на убиец в сряда. Понеделник вечерта остави плана настрана и легна да спи… и се събуди от собствения си вик — от Човека без лице, който отново се яви в съня му.

Вторник следобед Райх излезе от „Монарх тауър“ и се отби в аудиокнижарницата „Сенчъри“ на „Шеридан Плейс“. Тя беше специализирана за продажба на пиезоелектрически записи върху кристал — миниатюрни бижута, монтирани в изящна обковка. Последната дума на модата бяха оперите-брошки за Госпожата: „Музика ще звучи, където и да иде тя.“ В „Сенчъри“ имаше още и пълни рафтове с антикварни печатани книги.

— Търся нещо специално за един приятел, на когото дължа внимание — заяви Райх на продавача. Заглавията заваляха едно след друго.

— Не е достатъчно специално — каза той недоволно. — Защо не назначите някой надзъртач, за да спестите тези грижи на клиентите си? Докога ще я карате с тези допотопни, отживели времето си методи?

Започна да обикаля магазина, следван от цяла свита угрижени продавачи. Като реши, че достатъчно дълго е разигравал комедии, и преди разтревоженият управител да е изпратил да повикат някой продавач надзъртач, Райх се спря пред рафтовете с книги.

— Какво е това? — попита той учудено.

— Антикварни книги, мистър Райх. — Докато служителите му обясняваха теорията и практиката на старинните визуални издания, Райх бавно търсеше оръфаното кафяво томче, за което бе дошъл. Добре си го спомняше. Беше го прелистил набързо преди пет години и си го бе отбелязал в малкия черен бележник. Старият Джефри Райх не бе единственият Райх, който залагаше на предварителната подготовка.

— Да. Интересно. Прелюбопитно. А това какво е? — Райх измъкна кафявото томче. — „Забавни игри за гости“. Я да видим датата? Не може да бъде. Искате да кажете, че и в онези години са се събирали на гости?

Увериха го, че древните са били доста модерни в много и изненадващи отношения.

— Погледнете съдържанието — ухили се Райх. — „Бридж за меден месец“… „Пруски вист“… „Поща“… „Сардина“. Това пък какво ли е? Страница деветдесет и шеста. Да хвърлим един наглед.

Райх прехвърли страниците, докато стигна до заглавие, изписано с големи букви: ВЕСЕЛИ ИГРИ ЗА СМЕСЕНИ КОМПАНИИ.

— Погледнете това! — засмя се той, като се правеше на изненадан, и посочи с пръст добре запомнения абзац.

Избира се един от участниците, който да започне играта, Изгасват се всички светлини и той се скрива някъде в къщата. След няколко минути останалите участници, поединично, тръгват да го търсят. Първият, който го открие, без да се обажда, се скрива при него. Последователно всички участници, след като намерят сардините, се присъединяват към тях, а последният — той е губещият — остава да броди сам из тъмната къща.