Алфред Бестър - Унищоженият

Ще ми се да можех да се преосмисля, скъпи. Да си пренаредя психиката.

Искаш да се промениш (Целувам те такава, каквато си) ли, Мери?

Само да (Но ти изобщо не го правиш, Линк) можех. Омръзна ми да усещам как всеки път, когато се срещнем, ти вдъхваш аромата на мента.

Следващия път ще прибавя бренди и лед. Разбърквате добре. Воала! Коктейлът „Мери с мента“ е готов. Направи го. А също и СНЯГ.

Защо зачеркваш снега? Аз обичам снега. Аз пък обичам теб.

— И аз те обичам. Мери.

Благодаря, Линк. — Но той го изричаше на глас. Винаги го изричаше. Никога не го мислеше. Тя се извърна бързо. Сълзите в нея го опариха.

Пак ли, Мери?

Не пак. Винаги. Винаги. — В дълбоките нива на съзнанието й се надигна вик: Обичам те, Линкълн. Обичам те. Олицетворение на моя баща. Символ на сигурност. На топлина. На закриляща страст. Не ме отхвърляй винаги… винаги… завинаги…

— Чуй ме, Мери…

Моля те, не говори, Линк. Не с думи. Няма да го понеса, ако думите застанат между нас.

Ти си моя приятелка, Мери. Винаги. И в разочарованието, и във възторга.

Но не и в любовта.

Не, сърце мое. Нека това не те наранява твърде много. Не и в любовта.

Аз, бог да ми е на помощ, имам достатъчно любов и за двама ни.

Любовта на единия, бог да ни е на помощ, не е достатъчна за двама.

Длъжен си да се ожениш за жена — еспер, преди да си навършил четирийсет, Линк. Съюзът държи на това. И ти го знаеш.

Зная го.

Тогава нека приятелството реши въпроса. Ожени се за мен, Линкълн. Дай ми само една година. Една мъничка година, за да те обичам. След това си иди. Няма да се залепя за теб. Няма да позволя да ме намразиш. Скъпи, толкова малко ми трябва… толкова малко искам от теб…

На вратата се звънна. Пауъл погледна безпомощно Мери.

— Гостите! — прошепна той и отправи сигнала Отвори се в до диез към сензора на ключалката. В същия миг тя отправи сигнала Затвори се — също в до диез, но с една квинта по-високо. Сигналите се преплетоха и вратата остана заключена.

Отговори ми първо, Линкълн.

Не мога да ти дам отговора, който искаш, Мери.

Звънецът отново прозвуча.

Стисна здраво раменете й, доближи я до себе си и впи очи в нейните.

Ти си II степен. Вникни в мен докъдето можеш. Какво съзираш в мислите ми? В сърцето ми? Какъв е моят отговор?

Премахна всички прегради. Бездънните тътнещи глъбини на мозъка му я обляха с горещи, страшни вълни… ужасяващи, но въпреки това примамливи и жадувани; но… „Сняг. Мента. Лалета. Тафта.“ — каза тя вяло. — Върви си посрещни гостите, мистър Пауъл. Аз ще приготвя канапетата. Това е всичко, за което ставам.

Целуна я веднъж, после отиде в хола и отвори входната врата. Мигом къщата се обля в бляскав фонтан от искряща светлина — гостите влязоха. Веселбата на есперите започна.

Наистина Едно канапе? Ами

Елъри, Благодаря Чудесни, да,

не Мери, те са Тейт,

вярвам аз

да лекувам

Водим си Едно канапе? Д’Кортни.

Гейлън на Очаквам

с работа да

нас в е

защото „Монарх“ в

има повод да празнува, още града

Току дълго, много

що в скоро.

положи изпит пред Съюза Ако

вече и проявяваш сме

му интерес почти

присъдиха Пауъл, ние сме готови

II степен. да те

в обявим предложим

разузнаването за

на „Монарх“. Съюзен

Едно канапе? поетично. Президент.

Едно канапе? О, да.

Благодаря Едно канапе? ти, Мери…

Аткинс! Чървил! Тейт! Имайте милост бе, хора! Я вижте каква плетеница /?/ сме измайсторили…

Телепатичното бърборене секна. Гостите огледаха набързо резултата и избухнаха в смях.

Това ми напомня за детската градина. Моля ви, проявете малко милост към своя домакин, иначе ще изляза от релсите, ако продължим да съчиняваме подобен миш-маш. Нека внесем малко ред. Дори не ви моля да е красиво.

Само ни посочи мотива, Линк.

Кажи какво искаш.

Може би кошничарска плетка? Или математическа крива? Музикален мотив? Архитектурен?

Каквото и да е. Каквото и да е. Само да не е нещо, което ми бърка в мозъка.

Извинявай, Линкълн. Ние не бяхме загряли Достатъчно

Тейт, очаквахме Мъже

но Алън Еспери

аз Сийвър като

Не е прието за Президент да бъдат избирани неженени