Алфред Бестър - Унищоженият

Тя е истинско наказание.

Смяташ ли, че е честно… да се ожениш за едно момиче, щом мислиш така за него?

Я не се прави на романтичен глупак, Пауъл. Ние сме длъжни да се женим за надзъртачки. Тази поне е хубава.

В гостната играта на ребус продължаваше. Мери Нойс се опитваше да изгради скрита мисъл от едно старо стихотворение.

Морето шир

спи и

спокойно длъж

тази на

вечер, край стан

приливът тихия залив гордо

приижда. Ела до прозореца възправят

Луната Като ласка е нощният Албион

грее полъх Само на

ведро, от прибоя бели

кацнала долита Скалите

над угасва.

Ламанша пак

На френския бряг проблясва светлинка и

Какво, по дяволите, беше това? А, да. Око в чаша? Не? В халба тогава. Керамична халба. „Ай ин ъ стайн“ на английски. Айнщайн! Не беше трудно.

Мислиш ли, че Пауъл е подходящ за тази работа, Елъри? — Това беше Чървил с неговата престорена усмивка и огромно, дебело, надуто шкембе.

За президент на Съюза?

Да.

Страшно е способен. Романтик е, но е способен. Идеалният кандидат, ако беше женен.

Романтизмът му пречи. Все не може да си намери подходящо момиче.

Това ви е проблем на всички надзъртачи I степен. Слава богу, че не съм като вас.

След това се чу звън от счупена чаша в кухнята и отново Проповедникът Пауъл, който сега четеше морал на онова дребно леке Гюс Тейт.

Остави чашата, Гюс. Нарочно я изпуснах, за да те прикрия. Излъчваш безпокойство като сръхнова звезда.

Не може да бъде, Пауъл.

Не може, ама е вярно. Какво общо имаш с Бен Райх?

Дребосъкът веднага вдигна гарда. Усещаше се как защитната обвивка около съзнанието му се стяга.

Бен Райх ли? За него пък откъде се сети?

Ти ме подсети, Гюс. Цяла вечер ти е в главата. Не можех да не го прочета.

Бъркаш ме с някой, Пауъл. Сигурно си засякъл някой друг.

Появи се образът на ухилен кон.

Пауъл, кълна се, че не…

Да не би да си се забъркал в някаква история с Райх, Гюс?

Не съм! — Вече личеше, че бариерата пред мислите му е спусната.

Вслушай се в съвета на един професионалист, Гюс. Райх е способен да те вкара в беля. Внимавай. Помниш ли Джери Чърч? Райх го съсипа. Не позволявай същото да се случи и с теб.

Тейт се върна в гостната; Пауъл остана в кухнята, за да почисти парчетата от чашата — спокоен, със забавени движения. Замръзнал от студ, Чърч лежеше зад вратата, като едва сдържаше клокочещата в сърцето му омраза. Младият Чървил продаваше фасони пред момичето на адвоката — изпълняваше някаква любовна балада, като едновременно я пародираше с изкълчени жестове. Колежански номера. Съпругите разгорещено спореха в синусоидални криви. Аткинс и Уест плетяха кръстосан разговор по някаква омайващо сложна схема от сетивни образи и от това гладът на Чърч още повече се изостри.

Искаш ли да пийнеш нещо, Джери?

Градинската врата се отвори. На фона на светлината се открои силуетът на Пауъл, с чаша искрящо вино в ръка. Лицето му се озаряваше от меката светлина на звездите. Дълбоките му засенчени очи излъчваха състрадание и разбиране. Заслепен, Чърч се изправи на крака и плахо пое предложената чаша.

Не го докладвай на Съюза, Джери. Ще си имам адски неприятности затова, че нарушавам табуто. И без туй постоянно нарушавам правилата. Горкият Джери… Трябва да направим нещо за теб. Десет години са прекалено дълго време.

Изведнъж Чърч плисна чашата в лицето на Пауъл, обърна се и избяга.

В девет часа понеделник сутринта дребното като на манекен лице на Тейт се появи на екрана на видеофона в кабинета на Райх.

— Линията сигурна ли е? — попита той остро.

В отговор Райх просто посочи към гаранционния печат.

— Добре тогава — каза Тейт. — Мисля, че направих каквото искаше. Снощи надзърнах в Аткинс. Но преди да продължа, искам да те предупредя, че не е изключено да се допусне грешка, когато се надзърта в еспер I степен. Аткинс много внимателно бе поставил преградите си.

— Разбирам.

— Крей Д’Кортни пристига от Марс с „Астра“ сряда сутринта. Веднага ще се отправи към градската къща на Мария Бомонт, където ще бъде таен и добре скрит гост за една-единствена нощ… Само една.

— Една нощ — промълви Райх. — А после? Какви са плановете му?

— Не зная. Очевидно Д’Кортни е замислил някаква драстична акция…