Игор Бунич - Касапницата в Чечения

Още преди тръгването на отряда в учебен рейд на всички градски и районни отдели на МВД 13 13 Министерство на вътрешните работи. — Бел. прев. и КГБ се съобщава, че група опасни престъпници са избягали от затвора и се промъкват към южните части на страната, възнамерявайки по пътя си да извършат цяла поредица разбойнически нападения. В ориентировката достатъчно точно се визира предполагаемият маршрут на отряда, а в същото време неговите членове са предупредени, че ако попаднат в ръцете на „органите на реда“, да не се надяват на никаква помощ отвън. В условията на съветските закони това почти винаги означава сигурна смърт, докато на езика на специалните части не е нищо друго освен учение с условно доближаване до реалната обстановка…

Но уви! Както винаги се е случвало в историята на нашето нещастно отечество, на армията, определена да действа в Европа и Америка и обучена с тази цел, й се налага да действа в условията на една дива планинска азиатска страна, където всички отработени до детайлите си методи и наставления (и дори обувките) се оказват съвсем неефективни и тя е принудена на импровизира в движение. Но за импровизациите няма почти никакъв простор. Европейската външност на спецназовците ги разкрива още от пръв поглед и това води до ненужни и обидни загуби и дори крупни провали. Но дори и при тези кошмарни условия специалните части на ГРУ извършват няколко много смели операции в Карачи и Исламабад, а в Пешавар се чувстват като у дома си. За тази цел обаче се налага в техните редове да бъдат включени голям брой чеченци, ингуши и дагестанци.

Поражението в Афганистан и последвалото рухване на комунистическия режим и разпадане на Съветския съюз, колкото и болезнено да се отразяват на спецчастите на ГРУ, както впрочем и на всички други силови структури на сгромолясалата се империя, все пак не им попречват да запазят гръбнака на своите уникални подразделения и основните бази за обучение. Именно за тези бази е решено да бъдат предадени временно на въоръжените сили на република Ичкерия.

В резултат генерал Дудаев получава под свое разпореждане две бригади от спецчастите на ГРУ, докато в Русия в същото време остават само бригада и половина.

Със своя стратегически пост генерал Дудаев контролира традиционните пътища на Русия на юг — към Закавказието и по-нататък (разбира се — и в обратна посока). Опрял се на вече засилената си армия, значително превъзхождаща недоокомплектованите и разсредоточени на голяма територия войски на Северокавказкия военен окръг, той може да се чувства напълно стабилизиран, пропускайки покрай ушите си много от московските нравоучения.

За съжаление генерал Дудаев, макар и да се смята за „свободно избран президент“ на независима република, така и не се издига до това равнище. Превърнал се от командир на дивизия в командващ армия, той гледа на Чечения като на огромен гарнизон, чийто тил и службата за материално-техническо снабдяване се занимават с препродажбата на нефт, алуминий и оръжие, непрекъснато изпращано от руските „черноборсаджии“. На всичко отгоре новата власт не обръща ни най-малко внимание на местното население — както на коренното чеченско, официално станало независимо, така и на руското, озовало се в двусмислено, да не кажем — в идиотско положение. Заплатата на работниците от нефтохимическата промишленост — уникален и единствен по рода си комплекс, изграден в годините на съветската власт — пристига от Русия, докато доходите от производството, макар и намаляващи с всеки изминал месец, пълнят хазната на Дудаев. А от Русия иде и енергоснабдяването, и всички видове социални осигуровки. И ако в това отношение се случва да има нарушение на графиците, те не са по-чести отколкото навсякъде другаде в страната.

Така че младата република Ичкерия не мре от глад само благодарение на Русия, въпреки че снабдяването й оттам, разбира се, не е в кой знае какви големи количества, но пък наистина никой не е изпаднал в крайна бедност. А собствените си пари, получени от продажбата на нефт, оръжие, от реализацията на фалшиви банкови документи и наркотици правителството на Дудаев харчи за укрепване на въоръжените си сили и за активна политическа дейност.

Първото недоволство от Москва е предизвикано от плахите опити на Грозни да получи признаване на независимостта на Чечения от световната общественост. Този въпрос никога не се е обсъждал на тайните преговори и е своего рода самодейност на Дудаев.