Игор Бунич - Касапницата в Чечения

Някога трите бригади на тези специални части са били предназначени за завоюване на старицата Европа и без съмнение така е щяло да стане, ако кремълските „старци“ не са се опасявали от ядрено възмездие. На тях никак не им се иска остатъка от дните си да прекарат в подземни бункери.

Впрочем имало е планове за овладяване на всички западни командни пунктове за управление на ядрените оръжия още преди началото на конфликта. Именно със силите на същите тези специални части на ГРУ, които по този начин да направят Европа съвсем безпомощна, когато върху нея се стовари, гърмейки с броните и пламтейки с „блясък на стомана“, всеразрушаващата лавина от няколко десетки хиляди съветски танкове.

Навярно така и би станало, ако голяма част от силите на тъй нареченото ядрено „възмездие“ не е била базирана в океана на бордовете на практически неуловимите американски подводници, където специалните части на ГРУ, при цялото си майсторство, уви, не могат да се доберат. Това Западът отлично разбира и в многобройните си сценарии за хода (и изхода) на Трета световна война, които изсмукват стратегическата мисъл на натовските генерали, винаги се предвижда почти пълното завладяване на Европа от съветската армия и последвалия го веднага мощен удар на ядрените ракети от глъбините на океана върху 60-те най-големи градове на Съветския съюз. Именно тази е причината в Европа да цари мир и благодат.

Въпреки това спецчастите на ГРУ продължават да повишават бойната си подготовка. Без да изпадаме в подробности, тя (бойната подготовка) се състои в следното: още преди започването на официалните бойни действия отряди от специалните части в състав от 30 до 200 души (в зависимост от поставената задача) навлизат като туристи в територията на набелязания противник, оборудвани с всичко необходимо за воденето на двуседмичен бой с т. нар. „висока ефективност“ — практически непрекъсната стрелба в указания срок.

Но дори и цялата служба за сигурност на противника да е вдигната на крак и, както се казва, да си отваря очите на четири, тя нищо не бива да забележи. Отрядът, тръгнал от условната точка А, сякаш се е дематериализирал, за да се материализира едва в посочената му точка Б, и то условно. Признакът за неговата материализация трябва да бъде унищожението или овладяването на набелязания обект, конкретно лице или група лица (да речем — някакъв важен щаб, свързочен възел или дори министерски съвет заедно с президента).

Изработени са и разни елегантни методи за убеждаване на пленения президент да обяви капитулация на страната си. И други подобни. При това е предвидено сраженията да се избягват, но ако няма начин да се мине без бой, спецназовците умеят да го водят така, че противникът остава с впечатлението, че на гости му е дошла цяла общовойскова армия със съответните й тилове и средства за подсигуряване. Свръхбдителният поглед на някой много опитен полицай от отдела за борба с тероризма обаче не бива да вижда нищо друго, освен група младежи и девойки — „хипарстващи“ с някакъв овехтял микробус, в който дори и след щателно претърсване не е възможно да се открие нищо по-криминално от порнографски картички.

Спецчастите на ГРУ провеждат своите учения всяко тримесечие, т. е. по веднъж на сезон, както на територията на СССР, така и в страните, където им предстои да действат в случай че започне война. Ученията извън СССР, поради някои характерни особености на западните страни, винаги протичат по-леко отколкото на собствена територия, където условията са много по-трудни.

Сценариите и интерпретациите са най-разнообразни, но една задача от среден мащаб, поставена на отряд на ГРУ, изглежда горе-долу така:

Отрядът тръгва някъде от околностите на Минск, където се намират няколко центрове за подготовка и трябва да се отправи към Крим или Кавказ, където също е разположена мрежа от учебни лагери и бази. По пътя си, да речем в Киев или в Ростов, отрядът трябва да похити някакъв генерал от ранга на командващ окръг или негов заместник, условно (а понякога и наистина) да взриви и подпали няколко предварително набелязани обекта и да изчезне в една от секретните бази. Малко преди пристигането в тази база генералът е освободен, тъй като отвеждането му там е под забрана заради обезпечаването на нейната секретност. (Такива бази, естествено, има не само на територията на СССР.) Но такъв „учебен“ поход спецназовците приемат за лек и в описаните условия се осъществява само като прощъпалник на „младоците“. А и не винаги. Обикновено обучението на собствена територия преминава в неимоверно сложни условия.