Игор Бунич - Касапницата в Чечения

Извеждането на войските се осъществява, както е прието в цивилизования свят, в рамките на междудържавен договор, постигнат и подписан на най-високо равнище. И въпреки всеобщото мнение, резервите, които изтеглящите се от Чечения бивши съветски, а сега руски части оставят на Дудаев, са смехотворно малко. Стигат за не повече от две седмици интензивни бойни действия. Поради това е подписан нов договор за допълнителни доставки на оръжие и боеприпаси в република Ичкерия; какво пък — оръжие в Русия има достатъчно не само да бъде въоръжена такава малка република, но и да се превъоръжат всички армии на планетата, включително и американската.

Но за разлика от съветско време, когато планини от оръжие са доставяни на когото трябва фактически безплатно — срещу мъглявите обещания за признаване и приемане на негаснещите идеи на Ленин, на генерал Дудаев такава услуга не е правена. Напротив — срещу московската щедрост той трябва да окаже на Кремъл услуги, които може да се определят като твърде деликатни. Според замисъла приятелството между Москва и Грозни би следвало да е в равна степен искрено и тайно. В рамките на това приятелство генерал Дудаев по-специално (и преди всичко) трябва да „изпере“ парите, получени от скритата продажба на огромно количество оръжия, принадлежали някога на Западната група войски. А част от тях ще му бъдат дадени в натура.

Просто е учудващо, че някой се е надявал да остане в тайна това безследно изчезване от гигантските складове на Западната група войски на седемдесет хиляди тона боеприпаси, заделени за успешното водене на трета световна война. Нещичко от тях са получили босненските сърби и мюсюлмани, но по-голямата част е изпратена в разпореждане на набиращата сила армия на република Ичкерия.

И когато възниква необходимостта за назидание на самозабравила се Грузия да бъде отнета нейната изконна провинция Абхазия, чеченската армия отлично изявява своите бойни възможности. Чрез декоративната „Конфедерация на планинските народи на Кавказ“ в Абхазия е изпратено поделение на въоръжените сили на Чечения, командвано от Шамил Басаев, тогава все още майор. Това поделение, получило по-късно кодовото наименование „Абхазки батальон“, разгромява елитните части на стария приятел от Политбюро на президента Елцин Едуард Шеварнадзе, завзема с щурм Сухуми и издига над опожареното здание на бившия градски комитет на КПСС, редом с невзрачното знаме на Абхазия (което никой и не познава), гордия зелен флаг на република Ичкерия, на който, кой знае защо, тогава също никой не обръща внимание.

Руската армия осигурява на Басаев поддръжка по въздуха, а Черноморският флот — с плющящите на вятъра флагове на несъществуващия Съветски съюз — го подкрепя по море. Първото бойно кръщение на „съюзниците“ на територията на Абхазия се увенчава с пълен триумф и със създаването на още една независима държава в Кавказ 10 10 Сега, когато в Кремъл мъдруват как да присъединят Абхазия обратно към Грузия като един вид подарък на „поправилия“ се Шеварнадзе, а Шумейко публично нарича приятеля си Ардзинб също „такъв престъпник, какъвто е и Дудаев“, се създава вече оформилият се чечено-абхазки съюз и нещата в Кавказ си идват по местата. — Бел. авт. .

Обаче специалистите от ГРУ 11 11 ГРУ — Главно разузнавателно управление. — Бел. прев. , които наблюдават действията на чеченските бойци в хода на военните действия, макар че изтъкват тяхната несъмнена войнственост и всеотдайна доблест, обръщат внимание на недостатъчния им професионализъм — най-вече на всички равнища на контрола и управлението. Това мнение е взето предвид и се приема решение, което заляга в основата на още едно „междудържавно“ споразумение за подготовка на чеченски бойци в учебни центрове, където се обучават на своето изкусно майсторство спецчастите на ГРУ.

Ако някой смята, че частите със специално предназначение на ГРУ са нещо като ОМОН или СОБР, той жестоко се лъже. Те са нещо много по-сериозно дори от ВДВ 12 12 ОМОН — Отряди на милицията със специално предназначение; СОБР — Специални отряди за бързо реагиране; ВДВ — Въздушнодесантни войски. — Бел. прев. или морската пехота. Преди разпадането на Съветския съюз общата численост на специалните части на ГРУ е горе-долу колкото състава на три бригади. Но докато милиони телевизионни зрители с умиление наблюдават как въздушните десантници разбиват с челата си тухлена зидария, а морските пехотинци, нагазили до шия в ледена вода, пренасят на ръце средно тежък танк, ученията на специалните части на ГРУ никой не е видял. Освен може би Дмитрий Холодов. Той обаче почти на никого не е успял да разкаже за видяното.