Игор Бунич - Касапницата в Чечения

В действителност обстановката в Кавказ от Терек до границата с Иран и Турция е дестабилизирана от поборниците за руско-съветска империя до такава степен, че там всички вече воюват един срещу друг с все по-нарастващо ожесточение. Грузия воюва срещу Южна Осетия и Абхазия, Северна Осетия се сражава срещу Ингушетия, Армения и Азербайджан водят помежду си пълномащабна война за Нагорни Карабах…

Във всички войни в региона активно се използват танкове, системи за залпов огън и авиация. При това сякаш никой не знае чия е тази авиация, доколкото принадлежността й срамежливо се прикрива зад стереотипната формулировка от времето на корейската война: „без опознавателни знаци“. Но войната си е война и свалените руски летци, очакващи смъртна присъда (за наемничество) в арменските затвори, разказват небивалици за някакви азербайджански посредници, наели ги със самолетите им срещу 2000 долара на боен полет. Горе-долу такава сума и същите обстоятелства споменават и руските спецназовци 7 7 Бойци от частите със специално предназначение, командоси. — Бел. прев. , озовали се в затвора в Баку, след като цели техни подразделения са били пленени.

Косматите уши на Москва твърде видно стърчат на кървавия фон на разгарящите се междунационални конфликти, а това дразни мнозина в Кремъл, който на „международната арена“ си проправя път с чаровната усмивка на гарант на либерализма, свободата и демокрацията. Затова из кремълските коридори се заговорва за привеждане на армията на свободната република Ичкерия от полупартизанска в по-съвременен вид.

Чеченците са бойци по рождение, съхранили чисто средновековните черти на благородството и доблестта на воинската професия, но, уви, редом и със средновековната жестокост. Това е известно тук-там, но най-добре се знае в Москва. Онези чеченци, които в родните си планини са воювали срещу части на руската, а после и на Червената армия, и тези, които в състава на Червената армия през Втората световна война са се сражавали срещу германците — всички те са оставили за себе си спомена за доблестни войници, готови на всякаква саможертва. И макар че в съветската армия никога не им е било оказвано голямо доверие, забъркалият се в афганистанската авантюра Генерален щаб е принуден да сформира подразделения от чеченци и ингуши, които условно можем да наречем планинско-стрелкови части със специално предназначение.

Резултатите надхвърлят всички очаквания и дори възникват планове за превръщането им в крупни формации — нещо като „дивите дивизии“ от годините на Първата световна война. Тези планове не се осъществяват най-вече поради унизителното положение (повече, разбира се, морално, отколкото военно), понесено от съветската армия в Афганистан. Пък и Съветска Русия, като почти явна расистка държава, се сеща за националните малцинства само в случаите, когато им се предоставя възможност да пролеят кръвта си за империята; във всички други случаи тя се отнася към тях с нямо, но явно пренебрежение. Чечмеки! 8 8 Презрително название на чеченците. — Бел. прев.

В началото на 1992 година в Чечения пристигат тримата герои на августовския пуч — маршал Шапошников, армейски генерал Кобец и генерал-полковник (все още) Грачов. Те не само остават доволни от онова, което на официален език се нарича „строителство на въоръжените сили“ на младата независима република, но и подписват поредица от договори и протоколи за мерки, обуславящи по-нататъшния прогрес в тази област. Любопитно е да се проследи как под всички тези договори и протоколи подписът на маршал Шапошников постепенно се обезсмисля и все по-категорично се утвърждава подписът на (вече) армейски генерал Грачов, сменил Шапошников на поста министър на отбраната. Самият Шапошников галантно се оттегля в сянката на чудовището, наречено „Росвооружение“ 9 9 Държавна компания за износ на руско оръжие, една от най-големите в света. — Бел. прев. , готово всеки момент да изпрати в която и да била точка на планетата каквото и да е оръжие, независимо от количеството и начина на заплащане — на кредит, с разсрочване или чрез бартерна договорка.

За да няма неприятности, от Чечения са изведени базираните войски на бившата съветска армия. Кой знае защо, но всички смятат, че това е чисто стихиен процес — армията, уплашила се от заканите на Дудаев и уморена от неговите ултиматуми, се вдига и заминава за дома, като изоставя въоръжението, боеприпасите и военните поселища, включително и двете стратегически ракетни бази, на новата независима държава. Не е ясно към кого е адресирана тази версия.