Игор Бунич - Касапницата в Чечения

Разбира се, може стереотипно да се каже, че от момента на обявяването на Чечения за независима и суверенна държава през лятото на 1991 година Дудаев е кост в гърлото на всички ръководни лица в Кремъл. Но изразим ли се по този начин — това би значело силно да спестим истината. Защото Дудаев за никого в Москва не е бил „кост в гърлото“. И ако изобщо бихме могли да го сравним с нещо, той по-скоро е хапче наркотик, подпъхнато под езика, за да възбужда и повишава работоспособността в атмосферата на натрапчиви халюцинации.

Наркотичен халюцинат — ето какво представлява непрекъснато Дудаев за новото ръководство в Москва. Отзован по препоръка на Хасбулатов от Прибалтика, където служи като командир на бомбардировъчна дивизия, и спешно произведен в чин генерал-майор, Джохар Дудаев е изпратен в Чечения, за да свали комунистическия режим на Завгаев-Семьонов и да утвърди новите „общо-човешки ценности“ в Северен Кавказ. В случай на непредвидени обстоятелства и на очаквани там прокомунистически метежи Москва е дала на новоизпечения генерал най-широки пълномощия, които не се поддават на никаква трактовка, или пък могат да се трактуват произволно.

Катапултиран от олющения си професорски стол в ролята на второ лице в държавата, Руслан Хасбулатов страда от кесонна болест в такава остра форма, че нищо друго не вижда около себе си освен най-сладки халюцинации. Една от тях в болното въображение на „спикера“ е мудният и обременен с всевъзможни пороци пръв руски президент, чието отстраняване от властта му изглежда като проста и чисто техническа работа. И Хасбулатов вече сладострастно си мери шапката на „Мономах“, като в същото време вижда в генерал Дудаев само един от своите естествени съюзници, изпратен в Чечения с единствената задача да изпълнява нарежданията му. А че всички негови нареждания ще бъдат одобрени от президента — в това халюциниращият спикер никак не се съмнява.

По такъв начин генерал Дудаев, въпреки цялата си националистическа псевдориторика, дълго време играе ролята на острия връх на московското копие, опряно в гърлото на Северен Кавказ.

След провала на така наречения августовски „пуч“ през 1991 година, по заповед, директно получена от Москва, въоръжените „гвардейци на Дудаев“ овладяват сградата на Министерския съвет, радиото и телевизионния център, а на 6 септември — и на Върховния съвет на Чечено-Ингушката република. Дудаев все още не е президент, но вече заема достатъчно дълго не съвсем ясно формулираната длъжност председател на Изпълнителния комитет на Общонационалния конгрес на чеченския народ. И за да не влезе в конфронтация със стария си боен другар от Афганистан генерал Руслан Аушев, претендиращ (като старши по чин) за ролята на безпрекословен лидер (президент) на Ингушетия, първият негов акт е отделянето на Чечения от Ингушетия.

На 15 септември 1991 година, почти едновременно с аналогичните събития в Москва, Дудаев предлага на бившия Върховен съвет на Чечено-Ингушката република, свикан в Грозни, да се саморазпусне. Тъй като такива са и указанията от Москва, където по същото време и с почти същите методи „саморазпускат“ Върховния съвет на СССР, депутатите на Чечено-Ингушетия покорно се саморазпускат. Новите избори са назначени за 18 ноември 1991 година.

На 5 октомври в Чечения, както и в цялата страна, старите структури на КГБ прекратяват дейността си и се парализира работата на съветите на всички равнища, а на 27 октомври се провеждат свободни избори за президент на републиката, на които убедително побеждава генерал Дудаев. Той вече си е свършил работата и сега с интерес наблюдава поведението на Хасбулатов. Ама че майтап ще падне, ако този стане диктатор на Русия!

Но за разлика от своя приятел и сънародник, въпреки че заради скока си от полковнишката длъжност в президентското кресло също се е заразил от кесонна болест, генерал Дудаев страда от нея в много по-малка степен. Сам обект на наркотичните халюцинации на мнозина, генералът не халюцинира като тях. Все пак той е бивш летец и умее да се ориентира в жестоката реалност на околния свят, изплъзвайки се от хватката на кесонната болест. Да се задържиш в президентското кресло на република като Чечения, без да си имам 5 5 Висш мюсюлмански духовник. — Бел. прев. — това може само умен и решителен политик, отлично разбиращ надеждите на народа.

А генерал Дудаев не е имам. На всичко отгоре е бил и си е останал комунист, макар че никак не съзнава това, а щом е бил и генерал, той, разбира се, е съветски. При това решителен. Навремето именно неговите бомбардировачи са били готови да пуснат атомна бомба над разбунтувалия се ескадронен миноносец „Строжевой“, опитал се да бяга в Швеция. И се щели да я пуснат, тъй като генералът (тогава полковник) Дудаев умее да направи така, че заповедите му да се изпълняват.