Игор Бунич - Касапницата в Чечения

Генералите, които напускат въоръжените сили и се залавят с политика, винаги изпитват известна нерешителност при допира с общество, независещо от властта и силата на четирите устава (дисциплинарния, строевия, корабния и за вътрешната служба). И поради това започват трескаво да търсят някаква обединяваща идея, която да сплоти големи маси хора, неумеещи и нежелаещи да се движат под строй. Така например генерал Стерлигов се е опитвал (и се опитва) да стане общонационален лидер на антисемитските идеи, генерал Руцкой — на близката до тях православна държавност, генерал Варенников — на идеите на комунизма, замесени с кръвта на няколкото външни войни.

Но тъй като тези наслука подбрани генерали и сами много-много не си вярват, и, което е най-важното, твърде лошо се ориентират в същността на собствените си обединителни идеи, нещата при тях съвсем не са така блестящи, както би им се искало.

Съвсем друго нещо е Дудаев! На него не му се налага да търси или мъчително за измисля подобна идея. Неговата идея витае във въздуха и го прави плътен и динамичен, тъй като тя най-малко две столетия е генерирана на чеченска земя. Това е идеята за национална независимост. А ако трябва да се каже още по-точно и по-разбираемо — за независимост от Русия. Присъединени някога към Русия в резултат на война, продължила (официално) повече от 50 години, чеченците винаги са се стремели по някакъв начин да се отделят от Русия.

Подобни настроения някога в Русия, а след това и в СССР, са били пресичани едва ли не на равнището на „неизказаните мисли“. И, разбира се, изключително по пътя на грубото насилие и принудата чрез най-варварските методи, носещи обобщеното название „геноцид“.

По мащабите на гоненията, по методите на геноцида над тях (от масовите избивания и депортиранията до презрителната дискриминация и обезправяване на целия народ като нация от престъпници, обхваната от комплекса на суицида) 6 6 Т. е. — на самоубийството. — Бел. прев. съдбата на чеченците може да се сравнява само с участта на евреите. Но ако в хилядолетната си борба за оцеляване на евреите все пак се е удало така да поставят нещата, че цял свят болезнено и рязко реагира на всяка антисемитска проява, независимо откъде произлиза тя, чеченците засега не са успели да постигнат подобен ефект.

Светът нищо не знае за тях и което е още по-лошо — не проявява никакъв интерес към съдбата им. Кафрите, зулусите, австралийските аборигени и дори, простете, канадските тюлени, които са заплашени от изтребление или се нарушават техните граждански (!) права, предизвикват в западния свят повече емоции, отколкото трагедията на чеченския народ, продължаваща 200 години.

Прикован към Русия със здравата верига на двувековния геноцид, чеченският народ е принуден заедно със своята разпасана метрополия да преживява безкрайни политически катаклизми, военни катастрофи и икономически сривове, които връхлитат Русия със съдбоносната неизбежност на морски прибой. Но в Чечения никой никога не се е замислял сериозно как ще живеят там, след като получат независимост, а страната няма нито независими съседни държави, нито излаз на море, нито дори плавателни реки. Веднъж само да се отделят от Русия!

Точно тази идея възсяда Дудаев. В края на краищата той е чеченец и собственият му гръб е изпитал част от трагичната история на този народ. Когато той обявява създаването на независима република Ичкерия, това не предизвиква никакви особени емоции не само във външния свят, което е напълно разбираемо, но и в Москва, където, както всичко подсказва, решението е било негласно съгласувано. Острата реакция на генерал Руцкой, по това време вицепрезидент, е набързо пресечена и в крайна сметка политическото му влияние се стопява, а самият той се озовава на затворническия нар в Лефортово. В Москва на мнозина дори им се харесва в състава на Русия да има нещо като независима държава — подобно на Лесото в ЮАР; наличието й създава множество приятни и полезни възможности — от прането на „мръсни пари“ до използването на въоръжените сили на независимата „държава“ в ролята на инструмент на непредсказуемата руска вътрешна политика, а при определени случаи и на външната.

Специално въоръжените сили на „независима република Ичкерия“ са особено привлекателни за Москва, която се надява да ги манипулира както намери за добре, понеже от страна на Грозни няма никакви принципни възражения. Битува дори мнението новата „независима република“ да бъде превърната в своеобразен „кавказки жандарм“, ръководен от Москва, която при това положение ще има прекрасната възможност в случай на необходимост да се прикрива зад неясната завеса на чеченската независимост.