Игор Бунич - Касапницата в Чечения

На първо място с президентски указ на ФСК отново са възвърнати следствените й функции и се възстановяват нейните следствени управления и отдели, което на свой ред води до възобновяване на огромния брой углавни дела, наследени от уж разформирования КГБ.

В родното лоно се завръща и старият „чекистки“ изолатор за следствени в Лефортово. Съзнавайки, че подобни подаръци трябва някак си да бъдат заслужени, ФСК пристъпва към разгръщането на нова шпиономанска вълна. Като начало в шпионаж е обвинена фондацията „Сорос“, с чиито пари се издържат изнемогващата руска наука, литература и изкуство.

Очевидно е било взето решение те да „псовисат“ и затова започват с чекистката си палка да изтласкват фондация „Сорос“ от „сирачетата“, изоставени от майка Русия. Точно със същите методи навремето не са допускали да влизат в допир с Организацията за американска помощ умиращите от глад в Поволжието…

Но има и по-важни задачи. Поели с куфарчета, натъпкани с пачки банкноти от по 50 хиляди, сътрудници на ФСК посещават гарнизоните в Подмосковието, включително и елитните Кантемировска и Таманска дивизия, където водят частни разговори с офицери, предварително подбрани по препоръка на специалните отдели. Пачките с банкноти потъват в офицерските джобове, а самите офицери по тайнствен начин изчезват от своите военни поделения…

А животът си тече, както му е редът.

И на телевизионните екрани отново се появява рекламата „МММ“ 2 2 Инициали на скандалната руска финансова пирамида на Сергей Мавроди. — Бел. прев. .

Неочаквано съобщават за смъртта на президента на банка „Чара“ Владимир Илич Рачук, „изментил“ своите интелигентни клиенти с милиарди рубли.

В Москва продължава съдебният процес над генерал Силвестров, препратил неизвестно къде около 40 хиляди тона боеприпаси, принадлежали някога на вече несъществуващата Западна група войски.

Московската милиция е арестувала някакъв майстор на саморъчни бомби, замаскирани като половинлитрови бутилки с бира, а свещеникът отец Баранов освещава помещението на вестник „Московский комсомолец“, където се е взривила бомбата, убила Дмитрий Холодов. Близкият до ФСК вестник „Пулс Тушино“ сравнява това негово свещенодействие с освещаването (?) на „публичен дом“.

С многоцветието си демокрацията блести като скъпоценен камък.

А някъде откъм далечните краища на държавата глухо се дочува стрелба, с която всички отдавна са свикнали и не й обръщат никакво внимание…

Но почти никой не е обърнал внимание и на обстоятелството, че старите президентски „ножове“ отново са приведени в действие, а това предвещава проливането на кръв.

Един от тези „ножове“ е напъханият за известно време в ботуша на Лефортовския затвор и измъкнат оттам съгласно амнистията на „Думата“ Руслан Хасбулатов, по чието недонаточено острие личат щръбки. Загърбил в Москва елегантния си апартамент, описван преди време до захлас във всички столични вестници, сега той се е озовал в Чечения. Разбира се, не завинаги е загърбил апартамента си, тъй като е трудно да се повярва, че Хасбулатов би си наумил да го заменя срещу някоя скромна къщурка в чеченското селище Толстой-юрт, където отсяда.

Руслан Иманович никога не е страдал от лъжлива скромност. Време е да се разбере — обяснява пред кореспонденти сваленият „спикер“ 3 3 Спикер (англ.) — председател на една от двете камари на парламента. — Бел. прев. , — че в Чечения аз съм общопризнат „лидер.“ И в гласа му звучат зловещите нотки от дните на октомврийския пуч през 1993 година. Хасбулатов е облечен в офицерска куртка от стария образец, но без пагони и видът му е твърде войнствен, макар че сам се смята за „миротворец“. „Ножът“ може да изпълнява миротворчески функции, само ако е опрян до нечие гърло.

С присъщото си пълно неразбиране на реалната обстановка, така силно проличало по време на октомврийските събития, Хасбулатов кой знае защо смята, че вече притиска за гърлото президента на Чечения генерал Дудаев.

Самият генерал пък, настанил се в помпозната сграда на бившия републикански комитет на КПСС, преименувана в президентски дворец, гледа на Хасбулатов с онази смесица от презрение и недоумение, с която обикновено генералите наблюдават твърде кресливите и активни цивилни „гарги“.

Недоумението на генерал Дудаев, предизвикано от дейността на стария му приятел Руслан Хасбулатов, показва че президентът на Чечения, както и всеки генерал, особено пък ако е генерал-нацмен 4 4 Принадлежащ към някоя малцинствена група. — Бел. прев. , зле познава историята на страната, която навремето му е сложила пагоните на офицер. А страната, дала му генералски пагони и направила от него президент със заръката да изяде толкова от суверенитета й, колкото той сам е в състояние на „глътне“, всъщност няма собствена история и се ползва от богатия опит на о’бозе почившите СССР и Руската империя.