Игор Бунич - Касапницата в Чечения

Но ако Средна Азия все още като мощен буфер се изпречва пред войнствените ислямисти, пазейки същинските руски земи, Чечения се е долепила непосредствено до Русия; тя представлява прекрасен плацдарм за всички, които след разрушаването на свещената джамия в Херат от съветската артилерия са се заклели пред Кааба 14 14 Свещен храм на мюсюлманите в Мека. — Бел. прев. да не спират войната дотогава, докато зеленото знаме на Пророка не бъде побито над руините на московския Кремъл.

От тази война изцяло е погълнат и Дудаев.

Както и всеки друг съветски генерал, и той, ако изобщо има някакво мнение за религията, не е по-далеч от писаното от класиците на марксизма и втълпявано в главата му на безбройните политзанятия. Инак винаги е бил атеист, поради което без угризение на съвестта хвърля бомби върху главите на своите теоретически единоверци в Афганистан.

Но пришпорил националната идея на народа си, генералът се озовава сред ислямския водовъртеж. Отначало той прави опити да му се съпротивлява, но се оказва засмукан от него, погълнат и изхвърлен върху килимчето насред джамията в онази поза, която е присъща на всеки правоверен мюсюлманин.

Налага му се да бъде двойно по-правоверен, тъй като никой в Чечения не е забравил неговото минало, нито пък това, че женейки се за рускиня, генералът е нарушил традицията на дедите.

И ето какво се получава. Съвсем неотдавна, в рамките на съгласуван с Хасбулатов план, генерал Дудаев води преговори за обявяването на независима Чечения като последният оцелял (или първият освободен) бастион на Съветския съюз и предлага на Михаил Горбачов да дойде в Грозни, откъдето да изпълнява функциите си на президент на СССР, започвайки борбата срещу московските сепаратисти, които са го прогонили от Кремъл. И съвсем неочаквано за всички (а може би и за себе си) бившият авиационен генерал заговорва с глас на ирански аятолах. А телевизията на републиката го показва как усърдно извършва намаз 15 15 Повтаряща се пет пъти на ден мохамеданска молитва. — Бел. прев. . И това изглежда също така естествено и искрено, както кръстенето на генерал Стерлигов.

Пръв се разтревожва Хасбулатов. Бил фактически през целия си съзнателен живот на идеологическа работа в Москва, „спикерът“ на Върховния съвет на свободна Русия е по-далеч от религията дори и от генерал Дудаев. На всичко отгоре неговият произход не му дава възможност да премине към възраждащото се православие. Впрочем това и не влиза в неговите планове. Дяволската му суетност и кесонна болест са го накарали алчно да се вглежда в първото кресло на държавата, а цялата логика на събитията все повече го въвлича в опозиция на президента Елцин и политическия му курс, макар че в края на краищата Елцин няма никакъв курс. Докато Хасбулатов точно си е набелязал своя — назад към светлото минало. По този път всъщност президентът е единствената му пречка. По-нататък той се вижда (и трябва да кажем — не без основание) председател на Президиума на Върховния съвет на Русия и лидер на някаква партия, нещо като добрия стар генсек, националността на който, както доказва историята на СССР, никога не е имала принципно значение. Такъв политически курс неизбежно би събрал около Хасбулатов останките на покойната КПСС, сега възприела платформата на най-върлия великоруски национализъм, консервативната военщина, останалите без работа бивши ръководители на КГБ, МВД и други наказателни органи, както от всесъюзно, така и от републиканско значение, а също и част от манипулираното от тях население.

В апогея на цялата тази вакханалия към Хасбулатов се присъединява вицепрезидентът Руцкой, докато в същото време заместниците на Хасбулатов Шумейко, Филатов и Рябов се прехвърлят при Елцин.

По този начин Руслан Хасбулатов, без да иска, попада сред водовъртежа на руския национализъм, на чийто фон изглежда много по-нелепо, отколкото генерал Дудаев в джамията.

Но нито единият, нито другият имат някакъв изход.

Това проваля съгласувания помежду им план, който въпреки че е авантюра, все пак е план. Хасбулатов вече е пазен в Москва от чеченска гвардия, командирована от Дудаев, а всички хотели в руската столица гъмжат от чеченци, чакащи сигнала за държавен преврат. Самата дума „чеченец“ кара московчанина да тръпне от страх. И можем да си представим какво би станало, ако в този момент в Москва бъде упражнено насилие от страна на блюстителите на закона!

Но откъм Грозни вече се чуват на президентско равнище славословия за величието на Аллах и неговия пророк Мохамед, за сатанизма на Москва и за „русизма като най-лошата форма на фашизма“, от който болната Русия може да бъде излекувана само с помощта на неутронна бомба.