Игор Бунич - Касапницата в Чечения

Не закъснява и отговорът. Хлътнал във водовъртежа на руския национализъм, Хасбулатов неочаквано заговорва за „велика и неделима“ Русия, за „съборността“ (макар че така и не се е научил правилно да произнася тази дума) на руския народ и за Чечения като неразделна част от Русия. А и какво ли друго би могъл да каже, захласнал се по креслото на най-високия пост — диктатор на Русия?

Възникналите между съюзниците търкания довеждат до тайна среща, на която двете страни взаимно се обвиняват в идиотизъм и се разделят, без да са постигнали някакво споразумение.

Пръв нанася удар Дудаев, като отзовава всички депутати, избрани от Чечения във Върховния съвет на Русия. Това е персонален удар срещу Хасбулатов, който е бил избран навремето именно от Чечено-Ингушката АССР. По този начин генерал Дудаев поставя своя приятел в своеобразен вакуум — той като че ли вече не е депутат, но въпреки това оглавява Върховния съвет.

Трябва да се изтъкне, че Хасбулатов много се уплашва. Наистина съвсем не заради това, че генерал Дудаев го е лишил от неговите депутатски пълномощия.

„Че кой е Дудаев? — възкликва изпадналият в ярост спикер. — Кой е той изобщо, за да лишава някого от пълномощията му? Нима, в края на краищата, не бях аз този, който го произведе генерал, та сега ще ме командва?“

Руслан Иманович се изплашва от наличието на чеченската охрана, командирована в негово разпореждане от генерал Дудаев. Да не би тя или някой от запълнилите столичните хотели чеченци да получи заповед и да го заколи и да отнесе главата му в Грозни, където ще я поставят пред очите на всички на площад „Шейх Мансур“ 16 16 През 1783 г. шейх Мансур оглавява първата масова въоръжена съпротива на чеченците срещу руската империя. — Бел. прев. за велика радост и на двамата президенти — руския и чеченския…

Нервите на Хасбулатов не издържат и той издава заповед да бъдат изселени всички чеченци от Москва, сякаш не е спикер на парламента на една демократична страна, а столичен генерал-губернатор, действащ в условията на извънредно положение. Освен това обхванатият от истерия „спикер“ насъсква срещу собствената си охрана управлението на московската милиция за борба с бандитизма.

Дудаев пък на свой ред лишава Хасбулатов от чеченско гражданство, което той всъщност никога не е имал. И така дава на политическите противници на спикера възможност да нарекат всесилния глава на „представителната власт“ (несъществуваща титла, която Хасбулатов е измислил за себе си) политически „БОМЖ“ 17 17 БОМЖ — без определено местожителство, скитник. — Бел. прев. .

Но тези дребни заяждания вече не могат да възпрат устремилия се към властта спикер. Нещо повече — те като че ли още повече го подтикват нататък. И ето че президентът Елцин вече по чудо избягва „импийчмънта“ 18 18 Т. е. да бъде порицан и да дава обяснения. — Бел. прев. във Върховния съд, ето че вече из цяла Русия кипят референдуми под безсмъртните лозунги „Да-да-не-да“, ето че вече чупят стъклата на столичното кметство, гори Останкино, танковете бият с право мерене по сградата на Върховния съвет, а Руслан Хасбулатов го извеждат от пламтящата й вътрешност, за да се отзове в мрачния следствен затвор Лефортово.

През цялото това време на счепкалите се помежду си „разклонения“ на демократичната руска власт хич не им е до генерал Дудаев. Макар злите езици да твърдят, че именно чеченският президент е провокирал октомврийските събития в Москва, след като предал на своя стратегически „съюзник“ Елцин някакви документи за плановете на другия си „съюзник“ Хасбулатов.

Все пак мнозина обръщат внимание на факта, че точно по същото време почти всички организации и партии от фашистки или полуфашистки тип, които до тоя момент извънредно много са се наплодили в Русия, неочаквано дружно и дисциплинирано, както приляга на всяка правителствена структура, преминават от истерично пискливата пропаганда срещу евреите към същите по тоналност яростни нападки срещу преселниците от Кавказ. Само че сега вместо за ционисти, евреи и чифути се говори за „негри“ и дори за „тъмни субекти“. А на официално равнище предпазливо и замазано възниква ново блестящо определение — „лице от кавказка националност“.

Тук е интересно да се отбележи, че много средства за масово осведомяване — и електронни, и печатни, — които инак в никакъв случай не биха допуснали да се омърсят с антисемитизма, сега с желание и ентусиазъм се включват в нападките срещу преселниците от Кавказ.