Игор Бунич - Касапницата в Чечения

Но гости пристигат не само от ОНД, а и от целия свят. Инкогнито идват президенти и вицепрезиденти на могъщи презокеански нефтени чудовища, а и открито влиятелни лица от страните на ОНД и някои субекти на Руската федерация като президентите Шамиев и Илюмжинов. И пред очите на всички на територията на бившия СССР възниква нова Швейцария. Наистина, ако вземем да сравняваме Чечения с Швейцария, то тя ще е Швейцария от времето на Вилхелм Тел — все още много войнствена и не много богата. Но вече с всички заложби за онази уникална държавна организация, която в периода на две световни войни принуждава европейските хищници да се съобразяват с нейния неутралитет…

Фалшиви банкови авизо 20 20 Платежни банкови документи или известия на кредитни институти за извършени парични операции. — Бел. прев. , офшорни компании, стремително движение на черни капитали чрез фиктивни фирми и банки в Москва, в Сибир, в Кипър, в Истанбул — това всъщност е свръхсвободна икономическа зона с напълно естествен криминален оттенък, понеже иначе и не би могло да бъде, доколкото Чечения, за разлика от Швейцария, е обкръжена от всички страни от огромната криминална зона, наречена Руска федерация.

Неслучайно дори един от бащите на „перестройката“ — Александър Яковлев, отговаряйки на журналистически въпрос за мнението му какво е дала „перестройката“ на народите на бившия СССР, казва: „Преди живеехме в политическа зона, сега живеем в криминална.“ Може би в тези думи има и някакво преувеличение, но те вече никак не звучат гротескно.

Многобройните фирми и банки, които не се занимават с търговия на оръжие, редки метали, нефт и газ, почти открито търгуват с наркотици, тъй като е невъзможно да се измисли нещо по-изгодно в страна с рухнала икономика. А и защо да се измисля, когато срещу един вложен долар бързо може да се получат хиляда и да се изпратят тези пари, да кажем, в „Кубанската банка“ на Николай Егоров, за да закупи с тях 30 системи „Град“ и 50 бойни пехотни машини (БМП) в Челябинск, да ги прехвърли в Чечения, за да се препродадат в Казахстан, с уговорката, че се задължава да извършва доставките на своя алуминий не чрез друга фирма, а чрез „ТСС“, която е регистрирана в Монако, но се управлява от Одеса от могъщата международна корпорация „Транс уорлд метълс“.

От Кремъл обаче с все по-намаляващо удоволствие наблюдават ставащото на територията на тяхното „Лесото“ — там изпитват смесени чувства на завист и безсилие, че не могат някак си да повлияят на събитията. Още повече че тези събития протичат на фона на все по-засилващото се настъпление на войнствения ислямизъм, чиито вълни вече са достигнали Ставрополския и Краснодарския край. Тревожно отеква и ехото на продължаващата афганистанска война, преместила се от предпланините на Памир край цялото протежение на бившата граница на Съветския съюз, където изтича кръвта на руските войници.

С още по-голямо неудоволствие и с твърде очевидна завист събитията в Чечения се следят от онези столици, които би било напълно възможно да бъдат наречени братски, ако не пречи спецификата на междунационалните отношения на територията на рухналата комунистическа империя. В Казан президентът Шамиев (бивш първи секретар на ЦК на компартията на Татаристан), право да си кажем, е планирал именно за Татария това, което става в Чечения. Но той не притежава свободния авантюристичен полет на мисълта на генерал Дудаев, тъй като Шамиев никога не е бил летец, а като професионален партиен апаратчик не се решава да се изправи срещу своите другари от ЦК на КПСС, познавайки отлично навиците им от личен опит. Поради това, задавайки си напълно резонния въпрос „Защо в Чечения може, а в Татаристан не може?“, президентът Шамиев всеки път стига до отговора: „Чечения е такава неделима част от Русия, каквато е и Татаристан.“

Всички подобни съждения обаче звучат по-скоро като израз на лично мнение на оня, който ги е изказал — какъвто е, да речем, изгоненият от Чечения Доку Завгаев; те не могат да бъдат израз на твърда държавна политика. И същият този Шамиев, комуто е предложено тихо и мирно да се включи в международните афери с нефта и газа, възелът на които все по-яко се затяга в Грозни, искрено се учудва защо на него — на члена на всесилната каста на партократите, започнали перестройката само заради запазването на властта и богатствата си — не му позволяват това, което прави някакъв си безотечествен, допреди три години абсолютно неизвестен генерал. И макар че Шамиев е също (все още в по-малка степен) мюсюлманин, който при това е бил на хаджилък в Мека заедно с бившия първи секретар на Кемеровския обком на КПСС Тулеев, той, президентът на суверенен Татаристан се страхува от исляма не по-малко, отколкото от частите на руската армия, разположени на неговата суверенна територия. Именно поради това и не разбира (а може би и не ги знае) онези задължения, които е поел генерал Дудаев срещу привилегиите, получени след като провъзгласява независимостта на република Ичкерия — ДА БЪДЕ ОСТРИЯТ ВРЪХ НА МОСКОВСКОТО КОПИЕ В РЕГИОНА.