Игор Бунич - Касапницата в Чечения

Дори патриархът на руската литература и на демократичната интелигенция академик Дмитрий Лихачов, раздразнен от някои остри реплики на Хасбулатов в навечерието на референдума и припомнил си, изглежда, тежките дни в ГУЛАГ по времето на Сталин, огласява пряко в ефир призива: „Да се разправим с тези кавказци!“

В много градове започват погроми на кооперативните пазари, където пребиват, а в някои случаи и убиват търговци от Кавказ. По улиците на Москва, където след пуча е обявено извънредно положение, залавят всеки, чийто външен вид поне малко напомня на лице от „кавказка националност“.

Но най-ярко в това отношение се проявява шефът на администрацията на Краснодарския край Николай Егоров. Само за четиридесет и осем часа той успява да депортира от територията на края всички „негри“ — преди всичко арменци, избягали навремето от кланетата в Азербайджан и от ужасите на войната в Нагорни Карабах. Организаторските способности на Николай Егоров не остават незабелязани. Извикват го спешно в Москва и го назначават за… министър по въпросите на националностите и регионалната политика.

На Егоров скоро предстои да приложи способностите си в много по-крупен мащаб. Заедно с двама бивши генерали от КГБ, назначени за негови заместници, той бързо и умело преобразува повереното му ведомство в четвърто силово министерство. А сътрудниците на министерството по въпросите на националностите, което дори само заради руската многонационална специфика би следвало да бъде най-хуманното от всички други, изведнъж се наконтват с камуфлажни облекла и моряшки фланелки.

Самият Николай Егоров е типичен представител на бившата провинциална партийна номенклатура, заграбила ръководни постове след кончината на КПСС и отлично приспособила се към посткомунистическата реалност. С пари на покойната партия Егоров основава банка с твърде патриотично название „Кубанска“, тъй като се води почетен полковник в Кубанската казашка войска. Но за да не възникнат затруднения, разполага офиса на „Кубанска банка“ на остров Кипър, където цялата работа се ръководи от дъщерята на Егоров, встъпила в законен брак с лице от „чеченска националност“. „Кубанска банка“ пере пари от прехвърляните през свободна република Ичкерия нефт и алуминий и е посредник в закупуването на оръжие и боеприпаси чрез Ижевските заводи, насочвани в същата посока.

Останалите без пари военни заводи на Русия и страните от ОНД с желание и удоволствие изпращат на Дудаев най-нови оръжия и системи за свръзка, които още не са на въоръжение в руската армия, тъй като няма средства за закупуването им. Навлизащият в пазарната икономика чудовищен гигант ВПК 19 19 Военнопромишлен комплекс. — Бел. прев. е в състояние да преодолее всяка преграда, за да достави оръжие на клиента си, стига да му се заплати. Впрочем в интерес на истината ще отбележим, че никой никакви прегради не поставя, доколкото всички описани по-горе събития, протекли в Москва, по никакъв начин все още не са повлияли на руско-ичкерийските отношения.

Нещо повече, тези отношения с всеки изминал ден се изпълват с все по-дълбок смисъл и съдържание. Те дори стават още по-искрени — особено след отстраняването на самонадеяния Руслан Хасбулатов от политическата сцена.

Въпреки че, за да не се дразни Москва и да не се оспорва претенцията на Русия за статута на велика държава, Чечения още не е призната от никого, Грозни едва ли не всеки ден е посещаван от най-екзотични чуждестранни делегации. Заминава си група офицери от турския генерален щаб — долита делегация от ирански нефтопроизводители заедно са афганистански муджахедини, специалисти по разузнавателно-диверсионни дейности. Чести гости на президента Дудаев са всевъзможни делегации от опозицията в страните на ОНД; някои от тях, спасявайки се от преследване в родината им, остават задълго в Грозни, превръщайки република Ичкерия в своеобразна Швейцария на територията на бившия СССР.

Но често идват гости и от Москва. Владимир Жириновски например се „весели“ на рождения ден на президента Дудаев, а генерал Стерлигов пък води с него твърде „конфиденциални разговори“, предупреждавайки го, че скоро — не по-късно от есента на 1994 година, в Москва щял да се извърши поредният държавен преврат: президентът Елцин ще бъде отстранен от властта и арестуван, а може би и публично обесен (за същото съвсем неотдавна са мечтали гласно и Хасбулатовите метежници), и тогава новото национално правителство на Русия тържествено ще потвърди независимостта на Ичкерия. Засега обаче генералът моли за „малко пари“ — за подготовка на споменатия преврат. Дудаев е учуден от факта, че новото „национално правителство“ възнамерява да започне кипящата си дейност за спасяване на Русия с потвърждение на пълната независимост на отцепилите се автономни страни. Но си мълчи и дава исканите пари. За мюсюлманина не е прието да смущава госта си с неочаквани въпроси и да отказва на молбите му. Гостенин у дома ти — Аллах у дома ти!