Игор Бунич - Касапницата в Чечения

Старият кремълски интригант мигновено е преценил преимуществата на положението си. От руските войски надеждно го прикрива републиката на генерал Дудаев, през чиято територия минава единственият шосеен път от Ростов за Баку и съответстващото му железопътно разклонение. А бившата руска военна Каспийска флотилия вече отдавна е прогонена от базите си в Баку и Каспийск и влачи жалко съществувание в района на Астрахан, без да представлява реална опасност за никого.

Реална опасност за Алиев обаче са други две сили: Армения от запад и Дудаев — от север. Изтласкали азербайджанските войски от Нагорни Карабах и завзели ключовите градове Агдам и Шуши, арменците явно не са склонни да проявяват излишна агресивност, дори и под силния натиск на Москва. Във всеки случай те нямат интерес да организират поредния държавен преврат в Баку. Затъналата в междуособици Грузия, която в резултат на Абхазката криза е получила като подарък около 300 хиляди бежанци, също не е опасна. Опасен е само Дудаев, тъй като което и поделение на неговата армия да се озове в Азербайджан, не би срещнало сериозен отпор от деморализираната след карабахските погроми азербайджанска армия (ако това, което е останало от нея, изобщо би могло да се нарече армия).

Но Дудаев е брат по вяра, а старият член на Брежневото Политбюро Алиев по това време вече се е превърнал в най-усърден мюсюлманин — по същите причини, както е и при Дудаев.

Алиев и Дудаев се срещат и се заклеват пред Корана да не си причиняват един другиму вреда, а всичките си сили да насочат против северните гяури в името на великия и милосърден Аллах.

И веднага Азербайджан се превръща в територия, чрез която Чечения се оказва свързана с външния свят — и по суша, и по море. Впрочем и до това време Дудаев няма от какво да се оплаква — той спокойно използва пътищата на Абхазия, а на нефтения терминал в Новоросийск и на пристанището в Туапсе гледа като на своя „де факто“ собственост, макар че „де юре“ те още принадлежат на „Нефтогаз-пром“, чувстваща се не по-малко могъща от самата република Ичкерия.

По това време в Москва, убедили се, че отново са изиграни, решават да свалят Гайдар Алиев и да поставят на мястото му стария добър Муталибов, който се крие от родното правосъдие в първопрестолната столица. И пак смятат превратът да се извърши с помощта на лъжеполковника Хюсеинов при подкрепата на юначния Шамил Басаев, който, както вече сме се уверили, има огромен опит в провеждането на подобни операции.

По всички правила на спецчастите на ГРУ отрядът се съсредоточава в една от своите бази в Шатойски район, там се дематериализира, а се материализира отново в президентския дворец на Гайдар Алиев.

Въпреки че към Хюсеинов Алиев се обръща с малкото му име — Сурет, а пък той го нарича „татко“, двамата, естествено, никак не се доверяват един другиму. Дори и след като Алиев в знак на благодарност, че е отстранил Елчибей, издига самозвания полковник до поста премиер на новото правителство.

Да си премиер при такъв президент обаче е все едно да не означаваш почти нищо в управлението. Или да си нещо средно между референт и старши референт. Алиев е възложил на сина си Сади, който също го нарича татко, да оглавява нефтените комплекси на републиката и да получава доходите от нефта. Поради това Алиев-баща никак не се учудва, получавайки от Грозни съобщението, че възнамеряват да го свалят.

Но бойците на Басаев така и не се появяват в Баку, метежът, повдигнат от местните ОМОН, е бързо потушен, Сурет Хюсеинов забягва в Русия, а Москва остава, както се казва, само със своите намерения.

Прави се първият истински анализ на поведението на генерал Дудаев. На въпроса защо неговите хора не са подсигурили антиалиевския преврат в Баку, Дудаев отвръща, че Коранът забранява мюсюлманин да вдига ръка срещу мюсюлманин. Такова нещо никога не е било и той не желаел да бъде първият. И го казва така уверено, сякаш неотдавна Иран не е воювал 7 години с Ирак, а Ирак пък на свой ред не е подлагал на клане и разграбване братски Кувейт.

Това поведение на Дудаев, у когото лицемерието се проявява редом с леката подигравка, допълва получената от разузнаването информация, че чеченският лидер се е заклел в брадата на Пророка да не даде възможност на Русия да прокара през територията си нефтопровода от Азербайджан (за да минава през Турция).

Този отчаян опит на Москва поне с едното рамо да влезе в създадения от Алиев „Международен нефтен консорциум“ изважда от равновесие всички в Кремъл.