Игор Бунич - Касапницата в Чечения

Размахът на далаверата е такъв, че още през октомври 1992 година Сосковец и Лисин се завръщат обратно в Москва, където първият за начало заема своя предишен и както външно изглежда, твърде скромен пост на председател на Комитета по металургия.

Размахът на извършваните операции се разширява всеки ден, но делът на президента Назърбаев става все по-малък и с всеки месец устойчиво следва тази тенденция. А се получава така, защото големият процент от общата печалба остава в Грозни, където Дудаев възнамерява още да го вдигне.

В Москва недоумяват: защо са му на генерала толкова пари и изобщо какво прави с тях? Та нали всичко необходимо, за да не умира от глад населението на република Ичкерия, периодично и безплатно се получава от Русия, на която от време на време той се отплаща с обиди и заплахи.

Недоумението нараства още повече, след като става ясно, че Чечения вече съвсем не е нужна за изпирането на мръсни и фалшиви пари. Това сега може да се прави с голям ефект — без никакви комисиони и посредници — и в самата Русия, където прането на капиталите на международните и собствените аферисти не се смята за криминално наказуемо деяние.

В борбата с фалшивите банкови авизо като правило винаги не достигат „улики“ и дори невъзвръщането на кредитите изключително трудно може да се класифицира като престъпление.

Така че всичко би било от хубаво по-хубаво, ако в страната не цари разгулът на демокрацията в онази единствена сфера, където тя (демокрацията) е истински възможна и ефективна — в пресата. Средствата за масово осведомяване отдавна разнищват историята с фалшивите авизо, съмнявайки се, че това е чисто чеченска инициатива, нужна едва ли не само за да се заплащат банкетите на генерал Дудаев. Разюзданите медии увличат след себе си редица следователи от прокуратурата и МВД, а дори и някои идеалисти от ФСК. Но тръгнали по следите на фалшивите банкови документи, те много бързо забиват нос в стените на древния Кремъл и стреснати спират.

Ех, къде са онези стари, добри времена, когато никой не би посмял и да гъкне, сякаш се намира на закрито заседание на ЦК на КПСС!

Носталгията по онова време обаче е приглушена поради безграничните възможности на днешната действителност. Но пък създава илюзията, че би могло да се съчетае най-доброто от двете епохи — миналото и настоящето.

Едва ли може да се твърди, че не са правени опити за разбирателство с Дудаев. Като се започне с Жириновски, при него ходят безбройни емисари, но упоритият планинец си държи на своето и даже обещава да повиши процентите, заплашвайки в противен случай, че ще разобличи московските си съдружници. Москва отвръща със засилване на антидудаевската и античеченската кампания. Със същото й отвръща и Чечения но това засега не се отразява на деловата им активност, ако подминем факта, че и двете страни вече са затънали в нея като тресавище.

Москва от средата на 1994 година вече никак не прилича на Москва от 91-ва и дори от 93-та година. Макар че оттогава е изтекло съвсем малко време, сега всеки е забравил онези дни, когато президентът Елцин и неговият верен Коржаков пътуват за работа с тролейбус (или с „Жигули“) или пък когато от Василевската височина призовават народа на борба срещу Хасбулатов, който на свой ред се опитва да пробута чрез Върховния съвет „импичмънта“ на Борис Елцин, а тълпата от противници на президента иска публичната му екзекуция или, в най-добрия случай, прогонването му в Израел.

Сякаш от онези дни е минала цяла геологическа епоха. Когато сега президентът се появява някъде, то ще е непременно с брониран автомобил, напомнящ атомна подводница, поставена на колела. Неговата лична охрана, оглавявана от генерал Коржаков, скочил до този чин направо от майор, вече наброява почти 40 хиляди специално обучени офицери. Двойно повече от знаменитата охрана на персийския шах Абас и десет пъти — от охраната на другаря Сталин. Но той рядко се появява публично и из Москва са плъзнали мрачни слухове, че личната охрана държала изкъсо държавния глава и от името на президента страната сега управлявал генерал Коржаков.

Двете камари на парламента все още заседават и все още пресата свободно гърми, а електронните медии бълват потоци от информация на всякакви теми. Но някаква мрачна сянка е паднала над страната, в която се шири многопластова слободия, икономиката и финансовата система се намират в пълен хаос, а никой не знае къде и на какво равнище се вземат държавните решения.