Игор Бунич - Касапницата в Чечения

Обстановката сама подсказва на Хасбулатов най-простия и най-къс според него път, макар и към частично възстановяване на миналото си величие. Този път естествено отново минава през Чечения.

За целта е достатъчно да бъде свален генерал Дудаев — нещо, което според Хасбулатов не е чак толкова трудно, тъй като фактически самият той е издигнал генерала на най-високото място. После ще се самообяви или за президент, или за председател на разгонения от Дудаев Върховен съвет на Чечения и ще потвърди пълната си лоялност към Москва, което пък автоматично открива пред Хасбулатов пътя към Съвета на федерацията — горната камара на руския парламент. А там вече би могъл да избута от креслото му хитрия, но не много умен спикер Шумейко, да подчини камарата на волята си и както се казва, да започне всичко отначало.

Узнал, че сега в Кремъл са много загрижени за положението в Чечения, Хасбулатов използва запазилите се стари свои връзки във висшите коридори на руската власт и скромно предлага услугите си, като прилага и не много сложен план за предстоящите действия.

Възползвайки се от авторитета си на „общопризнат лидер в Чечения“, Хасбулатов провокира въстание на чеченския народ против диктаторския режим на генерал Дудаев, сваля го и установява промосковско правителство, начело на което застава сам и влиза в крак с нова Русия — в славния й поход към нейното бъдещо величие.

В интерес на истината трябва да се отбележи, че във всеки кремълски кабинет има по десет души умници от сорта на Хасбулатов. Предложената от бившия спикер методика за изход от чеченската криза, за чийто автор, кой знае защо, той смята себе си, не е нищо друго освен плагиат. При това — безсрамно копиран от класиците на класическия комунизъм Ленин и Сталин, които с успех използваха подобна методика далеч преди да се е появил на белия свят Руслан Хасбулатов. И понеже спикерът и кремълското ръководство са преминали през една и съща политическа школа, всички прекрасно познават тази методика, неведнъж прилагана — от войната с Финландия през 1939 г. до войната в Афганистан — и то без Хасбулатов.

Нещо повече, самото име на Хасбулатов предизвиква у всички в Кремъл — и на първо място у президента — нервно потръпване на устните и веждите им. Борис Елцин например изобщо не търпи в негово присъствие да се споменава името на бившия му съратник във Върховния съвет на РСФСР в какъвто и да било контекст. Когато след арестуването на Хасбулатов през октомври 1993 година представят на президента като трофей знаменитата лула на спикера, с която той се опитва да си създаде образ, напомнящ макар и отдалеч на другаря Сталин, Борис Елцин я трясва о стената и доволен се разсмива, че се е пръснала на парчета.

Обаче в политиката, както умно е забелязал Пит, няма нито вечни приятели, нито пък вечни врагове. Всичко зависи от интересите на момента. И в Кремъл започват да действат по знаменитата методика, авторството на която спикерът се опитва да си припише. Създава се т. нар. Чеченско правителство на националното спасение, начело с извадените от кремълския нафталин Автурханов и Хаджиев, които едва ли би могло да бъдат наречени дори и авантюристи. Дотолкова са безгласни тези марионетки и така нищожни и смешни изглеждат, че от пръв поглед е ясно — те са абсолютно неприспособими за онези смъртоносни игри, където се предполага, че ще бъдат използвани.

В помощ им придават въоръжените формации на двама изпечени престъпници — Лабозанов и Хантемиров, изгонени навремето от Дудаев заради пристрастеността им към въоръжено разбойничество и подкупи. Бойните им отряди, също толкова недисциплинирани и буйни, колкото техните предводители, абсолютно нищо не представляват от военна гледна точка, тъй като умеят само да тероризират местното население. Но Кремъл няма кого другиго да изпрати в Чечения.

И въпреки че по това време авторитетът на генерал Дудаев, който заради предходните бурни събития все не намира време да се заеме с вътрешните проблеми на републиката, донякъде е помръкнал сред някои слоеве на населението, пришълците от Москва, настанили се в Надтерекския район, не предизвикват никакъв ентусиазъм у чеченците.

А страхливите рейдове на отрядите на Лабозанов и Хантемиров през Терек с техните нищожни резултати могат да предизвикат в Грозни по-скоро раздразнение, отколкото някакво сериозно опасение. Макар че Дудаев несъмнено е разбрал — започнала на думи, както обикновено прави — недодялано и неумело, сега Москва преминава към действие.