Пиер Бул - Планетата на маймуните

— Дявол да го вземе! — възкликна шимпанзето-учен.

Зира се разсмя и ни запозна.

— Доктор Корнелиус от Академията — каза тя, — Юлис Меру, жител на Слънчевата система, по-точно от Земята.

— Приятно ми е да се запознаем — казах аз. — Зира ми говори за вас. Поздравявам ви, че имате толкова очарователна годеница.

И му протегнах ръка. Той отскочи назад, като че ли отпреде му беше изскочила змия.

— Значи е истина? — промълви той, като гледаше Зира с блуждаещ вид.

— Нима някога съм те лъгала, мили?

Той се съвзе. Беше човек на науката. След известно колебание стисна ръката ми.

— Как сте?

— Добре — казах аз. — Още веднъж моля за извинение, че ви бях представен в това облекло.

— Само за това мисли — каза Зира със смях. — Това му е комплекс. Не си дава сметка какво впечатление щеше да направи, ако беше облечен.

— И вие наистина идвате от… от…?

— От Земята, една планета от Слънчевата система.

До този момент той явно не се беше отнасял с особено доверие към изповедите на Зира. Бе предпочел да вярна, че всичко е някаква мистификация. Започна да ме обсипва с въпроси. Разхождахме се бавно: те вървяха пред мен подръка, а аз след тях, на края на каишката, за да не привличаме вниманието на малкото минувачи, с които се разминавахме. Моите отговори обаче предизвикваха любопитството му на учен до такава степен, че той често се спираше, пускаше годеницата си и започнахме да спорим; застанали един срещу друг, размахвахме ръце и чертаехме фигури върху пясъка на алеята. Зира не се сърдеше. Напротив, изглеждаше възхитена от впечатлението, което бях произвел.

Корнелиус, естествено, особено се интересуваше от възникването на Хомо сапиенс на Земята и ме накара сто пъти да му повторя всичко, което знаех по този въпрос. След това дълго стоя замислен. Каза ми, че моите разкрития безспорно представляват документ от капитално значение за науката въобще и в частност за него, особено сега, когато започваше извънредно трудни изследвания за произхода на маймуните. Доколкото разбрах, за него този проблем не бе окончателно решен и той не бе съгласен с общоприетите теории. Но когато стана дума за това, той се затвори в себе си и по време на тази първа среща не изказа пред мен своите мисли докрай.

Както и да е, аз представлявах за него изключителен интерес и той би дал всичко, за да ме има в своята лаборатория. Тогава заговорихме за сегашното ми положение и за Зайюс, чиято глупост и късогледство му бяха известни. Корнелиус одобри плана на Зира. Самият той щеше да се погрижи да подготви почвата, намеквайки в присъствието на някои от колегите си, че в моя случай има нещо много загадъчно.

На тръгване без колебание ми протегна ръка, след като се беше убедил, че по алеята няма никой. След това целуна годеницата си и се отдалечи, като многократно се обръщаше, за да се увери, че не бях халюцинация.

— Очарователно младо шимпанзе — казах аз, докато вървяхме към колата.

— И много голям учен. Уверена съм, че с неговата подкрепа ще успееш да убедиш конгреса.

— Зира — прошепнах й на ухото, когато бях настанен на задната седалка, — на теб ще дължа свободата и живота си.

Давах си сметка за всичко, което бе направила за мен след залавянето ми. Ако не беше тя, никога нямаше да мога да установя контакт с маймунския свят. Зайюс би могъл да ги убеди да ми извадят мозъка, само и само да докаже, че не съм мислещо същество. Благодарение на нея сега имах съюзници и можех да гледам на бъдещето малко по-оптимистично.

— Направих го от любов към науката — каза тя, изчервявайки се. — Ти си уникален случай и трябва да бъдеш запазен на всяка цена.

Сърцето ми преливаше от благодарност. Оставих се да бъда завладян от вътрешната сила на погледа й, като успях да се абстрахирам от нейната физика. Поставих ръка върху дългата й космата лапа. Тя трепна и в погледа й усетих голям прилив на симпатия към мен. И двамата бяхме дълбоко смутени и по обратния път не продумахме. Когато ме върна в клетката ми, аз грубо отблъснах Нова, която ме посрещна със своите детинщини.

Зира скришом ми бе дала едно електрическо фенерче и ми носеше книги, които криех под сламата. Сега чета и говоря свободно на езика на маймуните. Всяка нощ прекарвах по няколко часа в изучаване на тяхната цивилизация. Най-напред Нова се възпротиви. Дойде да подуши една книга, оголвайки зъби, сякаш имаше пред себе си опасен противник. Но достатъчно бе да насоча срещу нея светлината, за да я видя как отстъпва в едно ъгълче, разтреперана и стенеща. Откакто притежавах този инструмент, аз бях неин пълновластен господар и вече не се нуждаех от плесници, за да я укротявам. Усещах, че тя ме смята за съмнително същество, и по много признаци разбирах, че и останалите затворници ме възприемат така. Авторитетът ми значително нарасна. И аз злоупотребявах с това. Понякога ме обземаше желание да я измъчвам без причина и насочвах към нея лъча на фенерчето. След това тя ме молеше за прошка заради моята жестокост.