Дейвид Брин - Практически ефект

В началото алармата го будеше по няколко път всяка нощ, но Денис сметна, че е било въпрос на настройка, защото последния път преставаше да свири всеки път, когато отгоре падаше изсъхнало листо. Нещо повече, по някое време се събуди от тропот на копита и зърна в мрака някакви тъмни четирикраки, вероятно чифтокопитни същества. Те спряха малко извън лагерния периметър и облещиха в него светещите си очи. Но защо този път алармата не го предупреди?

Денис забрави за проблемите си с екипировката в мига, когато започна да спуска стръмния склон към пътя. Още щом се смъкна в канавката, свали раницата и докосна пътната настилка. Беше изумен.

Наистина странно шосе — не по-широко от габаритите на малка кола, то следваше извивките на местността, вместо да минава напряко, както всяка земна магистрала. Краищата на настилката бяха неравни, оръфани, изглежда, не си бяха дали труда да ги подравнят по време на нейното полагане.

При допир блестящата повърхност бе гладка, пружинираща и същевременно твърда. Денис скочи отгоре й и извървя няколко крачки. Опита се да я надраска с нож, даже изсипа малко вода от манерката — настилката се оказа водонепроницаема, създаваше добро сцепление и леко поддаваше при натиск.

Два тесни канала — разстоянието между тях беше точно метър и четирийсет сантиметра — следваха пътя, всяка негова извивка и завой. Денис коленичи и надникна в един от каналите, чийто профил бе на съвършен полукръг. Вътрешната му повърхност бе толкова гладка, че дори пръстите му се хлъзнаха с лекота.

Той приседна на един пън и се замисли. По качества и със съвършената си изработка пътят надминаваше дори най-модерните магистрали на Земята. Дори се съмняваше, че на родната му планета съществува технология за производство на подобни висококачествени материали.

Но защо тогава е с неравни краища? За какво са тези канали? Защо е нужно да се следват контурите на местността?

Толкова много противоречия, които го накараха да си спомни странната сцена с разчленените роботи при входа на зеватрона. Тогава смяташе, че се е озовал в свят, където металните залежи са изчерпани, или въобще не е имало такива. Само че през последните няколко дни се натъкна на няколко места, където, ако се съдеше по различни белези в горния слой на почвата, би могло да се добива руда.

Всичко изглеждаше толкова объркано и при това бе само началото.

На запад пътят се катереше нагоре в планината, докато в източна посока се спускаше към просторна, но мочурлива равнина. Денис метна раницата на гръб и закрачи по пътя — натам, където се надяваше да открие цивилизация.

Не беше лесно за преглъщане, но Денис стигна до заключението, че е бил несправедлив към Берналд Брейди.

За първи път си го помисли през нощта, когато стигна пътя и бъркаше поредната кутия със супа върху газовия котлон. Изглежда е сгрешил в преценката си за начина, по който е била подготвена експедицията. През първите няколко дни непрестанно бе срещал затруднения с екипировката и бе склонен да обвинява Брейди твърдите ремъци на раницата, за лошокачествената храна, дори и за плюските си. Очевидно се е нуждаел от време за адаптация и е използвал съперника си и екипировката като отдушник за първоначалните си дребни неудобства.

Сега, когато му хвана цаката, малкият котлон работеше като часовник. Първата газова бутилка свърши за един ден, докато втората не само издържа повече, а и топлеше по-добре храната. Близко бе до ума да се досети, че всяко нещо иска малко практика. Наложи се да признае пред себе си, че е бил прибързан в заключенията си.

Докато супата къкреше върху синкавия пламък, Денис разгледа с нарастващ респект портативната алармена инсталация. Отне му няколко дни, но най-сетне откри, че различните светлинки върху миниатюрния дисплей съответстват приблизително на степента на свирепост на животните, които се навъртаха наоколо. Забеляза го за първи път, докато наблюдаваше една малка глутница, подобни на лисици, хищници как преследва дузина дребни птици из гъсталака. Може би се дължеше на телесната им температура или кой знае на какво, но по някакъв необясним начин машинката различаваше двете групи, обозначавайки ги съответно със зелени и червени мигащи точици.

Както и да е, надяваше се скоро пътешествието да приключи. През целия ден се натъкваше на следи от земеделска дейност по околните хълмове. Дори пътят стана малко по-широк и въобще всичко сочеше, че не след дълго ще се запознае лично със съществата, които са покорили този свят.