Дейвид Брин - Практически ефект

Откакто пристигна в този свят, изгуби и двамата си помощници. Зачуди се какво ли прави сега Прасльо.

Тръгна малко след изгрев-слънце. Забави се само, докато стегне връвчиците на многобройните джобове на раницата. Нямаше дори ципове, проклетникът Брейди бе закупил най-евтината възможна екипировка! Денис произнесе няколко нежни думи по адрес на своя съперник, метна раницата на гърба си и закрачи право към пътя, който бе забелязал предния ден.

От известно време Денис се промъкваше по тесни пътечки, като непрекъснато се оглеждаше за дебнещи опасности. Но гората бе царство на мира и покоя. Като се изключи досадно поскърцващите ремъци на раницата, нищо друго не засенчваше удоволствието от красивата утрин и свежия въздух.

За ориентация използваше — не без усилие — примитивния компас, който Брейди му бе осигурил. Докато си отдъхваше край брега на някой поток, нанасяше бележки за различията, които забелязваше в тукашната флора и фауна. Засега списъкът не беше особено внушителен.

Растителността например бе досущ като земната — имаше дори дървета, които много приличаха на брези.

Сигурно е някакъв вид паралелна еволюция, реши той. Или зеватронът го е пренесъл в някоя алтернативна версия на Земята. Теоретичните му познания относно зеватронния ефект едва ли надхвърляха средното ниво на преподавател по теоретична физика. Зеватрониката бе една от най-младите научни дисциплини.

Постоянно си повтаряше да си отваря очите на четири, но малко след това пак се забъркваше в сложни изчисления и противоречиви предположения, които отвличаха вниманието му.

Така измина денят. Привечер си стъкми неголям лагер под ниските клони на едно дърво. Не посмя да запали огън и се помъчи да си стопли храна върху непретенциозния газов котлон — също доставен от Брейди. След немалко усилия успя да пробуди едва трепкащ виолетов пламък, върху който набързо постави кутията със супа.

Както е тръгнало, май ще е по-добре, ако се прехранвам с ловуване, помисли си той. Въпреки обнадеждаващите данни от заключението на биохимиците, Денис изпитваше смътно предубеждение към идеята да стреля по местните животни. Какво ще се получи например, ако тукашните „зайци“ се окажат радващи се на всеобща почит философи? Откъде може да е сигурен, че всяка твар, по която гърми, не е разумна?

След като приключи с почти студената вечеря, Денис се зае да нагласява лагерната охранителна система — не по-голяма от тесте карти, с миниатюрен екран и тънка, въртяща се антена. Наложи се да я чукне няколко пъти, за да се задейства.

— Каквато е заспала — промърмори недоволно той, — едва ли ще свирне по-рано от две секунди преди нещо, с размерите на слон, да ме е смачкало.

Пъхна игломета под възглавницата, вдигна ципа на спалния чувал и зарея поглед в небето. Съзвездията бяха съвсем непознати, което направо сложи кръст на теорията му за паралелна Земя. Докато чакаше да го обори съня, измисли имена на няколко съзвездия и дори ги обвърза с легенди.

Така например над южните планини, Алфреско Всемогъщи се сражаваше с голямата змия — Стетоскоп. Всевиждащите очи на героя грееха с нееднаква светлина — едното блещукаше в червено, другото в яркозелено. Зеленото око може да е планета, помисли си Денис. Ако се премести през следващите нощи, ще му дам самостоятелно име.

Над Алфреско и Стетоскоп бе подреден Хорът на Дванайсетте Девственици, които възпяваха подвизите на героя. Девствениците също бяха разноцветни.

Малко вляво бе Тревният човек, тъкмо в момента към него пълзеше Робот, стриктно следващ зададената му програма. Денис искаше да извърне глава и да проследи робота, но изведнъж осъзна, че вече е в плен на съня и не е господар на тялото си.

Късно следобед на четвъртия ден Денис излезе на пътя.

Бележникът му бе претъпкан с описания на дървета, насекоми и животни — дори се опита да пусне няколко камъчета от отвесна скала с идеята да измери силата на тукашното притегляне. Приликата на този свят със Земята бе наистина поразителна.

Близо половината от животните, които бе наблюдавал, имаха свои далечни братовчеди сред земната фауна. Затова пък останалите образци не приличаха на нищо, което е виждал някога.

Започваше да се чувства като Чарлз Дарвин, по време на неговото невероятно интересно околосветско пътешествие с кораба „Бигъл“. Дори обувките взеха да стават по-удобни.

Отначало не можеше да ги търпи. Но след като преодоля първоначалния мъчителен период на плюски и ожулвания, изглежда, започна да привиква с тях и краката му се отпуснаха, явно набързо събраното снаряжение все още му създаваше някои дребни проблеми, но опитът започваше да си казва думата.