Дейвид Брин - Практически ефект

На малкия екран се виждаха тъмни и неясни, но определено човекоподобни фигури, кръжащи около въздушния шлюз на зеватрона. Съществата ходеха на два крака, но бяха следвани от най-малко два вида непознати четирикраки. Нищо друго не можеше да се различи с подробности, дори при максимално увеличение.

Чудо бе дори фактът, че ги вижда. Ако се съди по топографската карта, роботът се е намирал на няколко мили, върху един съседен хълм, когато забелязал странна активност около капсулата и се обърнал, за да заснеме фигурите край входа на зеватрона. Всъщност според техническите характеристики на програмата, от подобна дистанция роботът не би трябвало да различава нищо. Денис подозираше, че нещо не е наред с далекомера. Машината сигурно е била доста по-близо до мястото на инцидента.

За съжаление, освен записа, не разполагаше с никаква друга непосредствена информация. Видеозаписите на другите роботи изглежда са били повредени по време на крайно некомпетентното им разглобяване.

Той върна записа към един момент отпреди три дни, когато всичко бе започнало.

Към въздушния шлюз първо се приближи облечена в бяло фигура. Яздеше някакво дребно същество, което, при някой по-смел полет на въображението, можеше да се оприличи на пони — или едра овчарка. Така и не можа да определи на кое от двете прилича повече. Що се отнася до човекоподобния „ездач“, той скочи от седлото с грациозни и бързи движения и огледа капсулата от всички страни, без дори да я докосва.

След това седна точно пред люка и застина в нещо, напомнящо продължителна медитация. Така изтекоха няколко часа — според брояча на записа. Денис включи лентата на ускорена прожекция.

Изведнъж откъм края на гората се зададе голяма група туземци, препускащи върху друг вид космати чудовища право към капсулата. Въпреки размазаното изображение, Денис успя да долови паниката, завладяла първия посетител, който скочи и се метна чевръсто на своето животно — буквално под носа на нашествениците. Част от новодошлите се втурнаха да го преследват, а останалите наобиколиха капсулата.

Имаха едри космати глави, щръкнали високо над раменете. В средата им яздеше дребно, закръглено двукрако, издокарано с червени дрехи, което проявяваше нескрит интерес към капсулата.

Колкото и да се опитваше, Денис така и не успя да получи малко по-ясно изображение.

За щастие — или нещастие — някъде по това време роботът най-сетне бе стоплил, че сцената изисква по-близко наблюдение. Той се спусна под нивото на горичката и Денис изгуби зеватрона от погледа си. Изглежда, обаче, пресеченият терен бе забавил твърде дълго машината, защото когато отново насочи камерите си към капсулата, групата почти бе привършила с дисекцията на чуждоземната машина и вече се готвеше да си тръгва.

Сигурно бързаха да проследят ездача в бяло.

Денис отмести очи от екрана, изгубил надежда да се сдобие с някаква полезна информация. След това извади записващия диск и го замени с нов.

— От днес ще си мой съгледвач — обяви той. — Ще те изпращам пред мен, за да следиш за местни жители и да ми докладваш. Само че този път искам да обърнеш повечко внимание на собствената си безопасност. Ясно ли е — не позволявай да те разглобят като събратята ти!

Върху главата на робота светнаха познатите зелени светлинки. Машинката естествено не можеше да разбере и дума от казаното. Денис говореше по-скоро на себе си, с надеждата да подреди обърканите си мисли. По-късно щеше да издаде съответните заповеди — на прост и ясен технически английски.

Все още не знаеше как да подходи към решаването на задачата.

Какво каза Брейди… че разполага с достатъчно резервни части, за да построи още един проклет зеватрон… Но кой би предположил, за Бога, че ще му трябват дори нови кабели? Двете букси — ниско– и високоволтовата — буквално бяха изтръгнати заедно с голяма част от металната обшивка на електронния разпределител.

Дори и да успее някога да построи — и да настрои — друг механизъм за връщане, къде е гаранцията, че Фластер ще остави зеватрона включен на същата вълна толкова дълго? Денис не хранеше никакви илюзии относно нравствените достойнства на директора — за човек като него амбицията и успехът стояха над всичко. Току-виж вече е наредил да започнат издирването на друг аномален свят!

Не трябва да забравя и местните туземци, които едва ли ще го оставят необезпокояван докато работи върху зеватрона.

Денис вдигна единствения извънземен артефакт, който бе намерил до този момент — остър, закривен нож, изгубен сред високата трева от нападателите.