Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

Още преди да завърши изречението, Джейкъб вътрешно изликува. Това бе въпросът, който криеше г-н Хайд! Значи малкият дявол нямаше пълен контрол върху подсъзнанието му! Хелън вече му правеше услуга. Не го интересуваше какъв ще е отговорът на Кула.

— Мишлех, че знаеш, Приятелю-Джейкъб. По време на първото ни потапяне чух комендант Дешилва да обяшнява, че зрението ми не е като вашето. Моите очи региштрират фаза и интензитет.

— Да. — Джейкъб започваше да се забавлява. Трябваше да наблюдава Фейгин. Старият кант щеше да го предупреди, ако засегнеше деликатна за Кула тема. — Да, но слънчевата светлина, особено в гора, не е кохерентна. Делфините използват в сонара си система като вашата, но си осигуряват кохерентно поле, като издават насочени звуци.

Наслаждавайки се на драматичната пауза, Джейкъб отстъпи назад и неволно подритна едната от течнотръбите, които прингът беше изпуснал. Той разсеяно се наведе и я вдигна.

— Значи, ако очите на предците ти само са регистрирали фазата, пак е трябвало в околната ви среда да има източник на кохерентна светлина. — Джейкъб се развълнува. — Естествени лазери? В горите ви има ли естествен източник на лазерна светлина?

— Започва да става интересно! — обади се Доналдсън.

Кула кимна.

— Да, Джейкъб. Ние ги наричаме… — двата зъба натракаха в сложен ритъм, — … раштения. Невероятно е, че ушпя да изведеш тяхното шъщещвуване на базата на толкова малко данни. Поздравявам те. Когато ше върнем, ще ти покажа техни шнимки.

Джейкъб забеляза, че Хелън му се усмихва. (Дълбоко в главата си усети далечен тътен, но не му обърна внимание.)

— Да, много ми се иска да ги видя, Кула. Течнотръбата лепнеше в ръката му. Във въздуха миришеше на прясно окосено сено.

— Заповядай. — Той я протегна на принга. — Струва ми се, че я изпусна. — После ръката му замръзна. Джейкъб за миг зяпна предмета, после избухна в смях. — Мили, ела насам! — извика Джейкъб и посочи към етикета. — Ела да видиш нещо!

— Алкална смес три-(алфаацетонилбензил)-четири-хидроксикумарин? — Неувереното й изражение се замени със смайване. — Ами това е уорфарин! И е една от съставките на храната на Кула! Как тогава е попаднала при лекарствата на Дуейн?

Джейкъб разкаяно се усмихна.

— Боя се, че аз съм виновен за това недоразумение. На борда на „Бредбъри“ взех една от хранителните таблетки на Кула. Тогава толкова ми се спеше, че съвсем забравих за това. Трябва да съм я прибрал в същия джоб, в който по-късно сложих хапчетата на доктор Кеплър. И после заедно съм ги пратил в лабораторията на доктор Леърд. По някаква невероятна случайност тази хранителна съставка на Кула е идентична с една стара земна отрова, но това страшно ме озадачи! Мислех, че Бубакуб я е подхвърлил на Кеплър, за да го дестабилизира, но изобщо не бях сигурен в тази теория. — Той сви рамене.

— Е, аз обаче съм облекчена, че най-после се разбра! — засмя се Мартин. — Не ми харесваше онова, което си мислеха за мен хората!

Макар и незначително, това откритие подобри настроението им. Всички бяха въодушевени. Единственият черен облак бе Пиер Ларок, който мина край тях, като тихо се смееше. Д-р Мартин отиде да го повика при тях, но дребният французин само поклати глава, после бавно продължи да се разхожда по ръба на палубата.

Хелън застана до Джейкъб и го докосна по ръката, в която все още държеше течнотръбата на Кула.

— Като стана дума за съвпадения, обърна ли внимание на формулата? — Тя замълча и вдигна поглед. Кула се приближи до тях и се поклони.

— Ако вече ши швършил, Джейкъб, ще ши взема тази лепкава течнотръба.

— Какво? А, естествено, Кула. Какво казваше, Хелън? Дори когато лицето й беше сериозно, красотата й бе поразителна. Влюбването, поне отначало, пречи на човек да слуша любимия си.

— … Просто казвах, че когато доктор Мартин прочете химическата формула на глас, ми направи впечатление едно интересно съвпадение. Спомняш ли си, когато приказвахме за лазера с органична боя? Е…

Гласът й заглъхна. Джейкъб виждаше, че устните й се движат, но успя да чуе само думата „кумарин“.

Овладяната му невроза се беше разбунтувала. Г-н Хайд му пречеше да слуша Хелън. Всъщност, внезапно осъзна той, другата му половина сдържаше обичайната си проницателност още откакто Хелън бе намекнала, че иска да отнесе гените му при звездите, когато скочи с „Калипсо“.

„Хайд мрази Хелън! — шокирано разбра Джейкъб. — Първата жена, която може да замени Таня (нещо като мигрена заплашваше да разцепи черепа му), и Хайд я мрази!“ (Главоболието се появи и мигновено изчезна.)