Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

Тя предизвикателно го погледна. Когато Джейкъб се засмя и я притегли към себе си, Хелън за миг се възпротиви. После го прегърна през врата и устните й се притиснаха към неговите.

Той усети, че тялото й отново трепери. Ала този път беше различно. Не можеше да определи разликата, защото в момента бе зает.

Изведнъж Джейкъб осъзна колко много време е минало от… две безкрайни години. Той сподави тази мисъл. Таня беше мъртва, а Хелън бе възхитително жива. Джейкъб още по-силно я притисна към себе си и отговори на страстта й по единствения възможен начин.

— Чудесна терапия, докторе — подразни го тя, докато се опитваше да среше разчорлената си коса. — Чувствам се страхотно, макар да признавам, че ти все едно излизаш от центрофуга.

— Я се погледни! Гордееш се, че ме караш да се чувствам като стоманен лост, който е минал през доменна пещ!

— Да!

Джейкъб не успя да скрие усмивката си.

— Млъкни и уважавай по-възрастните. Между другото, с колко време разполагаме?

Хелън погледна пръстена си.

— Около две минути. Страшно неподходящо време за среща. Тъкмо започна да ми ставаш интересен. Кой я свика точно сега, по дяволите?

— Ти.

— А, да. Следващия път ще ти дам поне половин час и ще проучим въпроса по-подробно.

Джейкъб неуверено кимна. Понякога не знаеше дали Хелън се шегува. Преди да отключи вратата, тя сериозно се наведе към него и го целуна.

— Благодаря ти, Джейкъб.

Той я погали по бузата с лявата си ръка и Хелън за миг се притисна към него. Нямаше какво да си кажат, когато отдръпна дланта си.

Хелън отвори вратата и погледна навън. Наоколо не се виждаше никой друг, освен пилота. Всички сигурно вече се бяха събрали при автоматите за храни и напитки.

— Да вървим — каза Хелън. — Мога да изям цял кон!

Джейкъб потръпна. Ако искаше да я опознае по-добре, трябваше да се приготви да упражнява въображението си. Цял кон!

Докато вървяха, той изостана малко назад, за да може да я наблюдава. Гледката толкова го разсея, че не забеляза един въртящ се пръстен, който мина край кораба, целият осеян със звезден прах и заобиколен от ореол, бял и светъл като пух по гърдите на гълъб.

Когато двамата пристигнаха, Кула вадеше от разлистените клони на Фейгин празна течнотръба.

Добре дошли — напевно произнесе кантът. — Прингът Кула тъкмо ми помага с хранителния ми режим. Боя се, че по този начин занемарява своя.

— Няма проблем, гошподине — отвърна Кула. Той бавно извади течнотръбата.

Джейкъб се приближи. Най-после имаше възможност да научи нещо повече за Фейгин. Веднъж кантът му бе казал, че неговият вид няма табу за скромност, така че не трябваше да възрази, ако Джейкъб видеше „устата“ на полурастителния извънземен.

Той се наведе напред. В този момент Кула ненадейно се отдръпна й лакътят му болезнено се заби във веждата на Джейкъб, който политна назад и се стовари по задник на палубата.

Прингът високо затрака със зъби и изпусна течнотръбите от ръцете си. Хелън се задави в опит да скрие смеха си. Джейкъб скочи на крака и й направи заканителна гримаса, която само я накара още повече да се закашля.

— Не се безпокой, Кула — каза той. — Нищо ми няма. Аз бях виновен. Пък и имам още едно око. — Джейкъб устоя на изкушението да разтрие удареното място.

Прингът го погледна с блестящите си очи. Тракането утихна.

— Извънредно великодушно от твоя щрана, Приятелю-Джейкъб — накрая отвърна той. — В шъответната шитуация клиент-по-възращен, аз бях виновен, че не внимавах. Благодаря ти, че ми прощаваш.

— За нищо, приятелю — махна с ръка Джейкъб. Всъщност над веждата му започваше да се образува неприятна цицина. Все пак си струваше да промени темата, за да спести смущението на Кула.

— Като стана дума за второ око, четох, че твоят вид, и изобщо повечето същества на Принг, имали само по едно око преди да пристигнат пилите и да започнат своята генетична програма.

— Да, Джейкъб. Пилите ни дадоха две очи от ещетични шъображения. Повечето двукраки в галактиката имат две очи. Те не ишкали другите млади раши да ни… дразнят.

Джейкъб се намръщи. Тук имаше нещо… знаеше, че г-н Хайд вече се е сетил, но си трае.

„По дяволите, това си е моето подсъзнание! Безполезно е. Е, добре.“

— Но, Кула, освен това четох, че твоят вид живеел по дърветата… дори, че сте се придвижвали, увиснали на ръце по клоните, ако си спомням вярно… Но ако предците ти са били еднооки, как са имали достатъчно добра перспектива, за да улучват следващия клон!