Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

— Точно така — кимна французинът. — Просто поредната лъжа.

— Дори ако тримата с доктор Леърд и доктор Мартин контролираме теста ли?

Ларок изсумтя.

— Това може да навреди на процеса ми, особено ако реша да повдигна обвинения.

— Защо да се стига до процес? Ти не си имал мотив да убиеш Джефри, когато си отворил сервизния панел…

— Отричам!

— … а само условник може да убие човек в пристъп на ярост. Тогава защо да стоиш под арест?

— Може би тук му е удобно — обади се санитарят. Хелън се намръщи. Напоследък дисциплината се влошаваше, наред с духа на персонала.

— Той отказва да се подложи на тест, защото знае, че ще се провали! — извика Кеплър.

— Тъкмо затова слънчевите същества избраха него, за да извършат убий-ството си — прибави Бубакуб. — Така ми казаха.

— И аз ли съм условник? Някои, изглежда смятат, че призраците са ме накарали да се опитам да се самоубия.

— Вие сте били под стрес. Така твърди док-тор Мартин. Нали? — обърна се към психоложката пилът. Тя сплете пръсти, но не отговори.

— След няколко минути ще стигнем дотам — кимна Джейкъб. — Но преди да започнем, искам да разменя няколко думи насаме с доктор Кеплър и господин Ларок.

Д-р Леърд и санитарят любезно се отдалечиха. Бубакуб гневно стрелна Джейкъб с очи, ала ги последва.

Джейкъб заобиколи зад дивана. Докато се навеждаше между двамата мъже, той плъзна ръка зад гърба си. Доналдсън се протегна и постави в дланта му малък предмет, който Джейкъб здраво стисна.

— Вие двамата трябва да престанете — каза той. — Особено вие, доктор Кеплър.

— За какво говорите, за Бога? — изсъска директорът.

— Мисля, че сте взели нещо на господин Ларок. Въпреки че той го е притежавал незаконно. Господин Ларок ужасно иска да си го върне. Достатъчно, за да приеме временно обвинение, за което няма доказателства. Може би достатъчно, за да промени тона на статиите за всичко това, които със сигурност ще напише. Струва ми се, че сделката ви вече не е валидна. Виждате ли, това нещо сега е у мен.

— Камерата ми! — дрезгаво прошепна Ларок. Очите му блеснаха.

— Една съвсем малка камера. Малък звуков спектрограф. Да, у мен е. Освен това имам вашите записи, които бяха скрити в апартамента на доктор Кеплър.

— П-п-предател — заекна директорът. — Смятах те за приятел…

— Млъкни, копеле! — почти извика французинът. — Ти си предател. — Презрението кипеше в дребния журналист като прекалено дълго задържана пара.

Джейкъб постави ръце на гърбовете им.

— По-спокойно! Ларок може да бъде обвинен в шпионаж, а Кеплър — в изнудване и съучастничество след шпионажа! Всъщност, тъй като доказателствата за шпионажа на Ларок също косвено доказват, че не е имал време да саботира кораба на Джефри, непосредственото подозрение пада върху последния човек, който е инспектирал корабните генератори. О, не смятам, че сте били вие, доктор Кеплър. Но щях да внимавам, ако бях на ваше място!

Ларок замълча. Кеплър задъвка края на мустака си.

— Какво искате? — накрая попита той.

Джейкъб се опита да устои на изкушението, но потисканата му половина бе прекалено будна.

— Ами, още не съм сигурен. Може би ще измисля нещо. Само не давайте воля на въображението си. Едни мои приятели на Земята вече знаят всичко.

Това не беше вярно. Ала г-н Хайд вярваше в предпазливостта.

Хелън Десилва се напрягаше да чуе какво си говорят тримата мъже. Ако вярваше в зли сили, сега щеше да е убедена, че познатите лица се движат по заповед на обладалите ги духове. След завръщането им от слънцето любезният д-р Кеплър бе станал мълчалив и потаен. Предпазливият Ларок се държеше така, като че ли целият му свят зависи от внимателната преценка на положението.

А Джейкъб Демуа… под спокойната му, често направо сантиментална замисленост понякога прозираше чар, който я бе привличал. Но сега, сега той направо пламтеше като огън.

Джейкъб се изправи.

— Засега доктор Кеплър любезно се съгласи да свали всички обвинения срещу Пиер Ларок.

Бубакуб се надигна от възглавницата си.

— Ти си луд. Ако чо-веците опрощават убий-ствата на своите кли-енти, това си е техен проб-лем. Но слънчевите същества могат да го накарат пак да извър-ши зло!

— Слънчевите същества никога не са го карали да извършва каквото и да е — бавно отвърна Джейкъб.

— Както казах, ти си луд — отсече Бубакуб. — Аз разговарях с тях. Те не лъжеха.

— Както искаш — поклони се Джейкъб. — Но аз все пак бих желал да продължа с изложението си.