Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

Кеплър се обърна внимание на това заявление. Той методично разтриваше врата си. През последните седмици беше изгубил доста килограми.

Ларок сви рамене. Фейгин мълчеше. Не помръдваха дори сребристите камбанки по върховете на синьо-зеленикавите му клони.

— Ела и седни, Хелън — каза лекарят. — Сигурен съм, че скоро ще дойдат и другите. — Той съчувствено я погледна. Ходенето в тази стая наподобяваше газене в много студена и не особено чиста вода.

Комендантът седна колкото може по-надалеч от другите. Тя мрачно се чудеше какво е намислил Джейкъб Демуа.

„Надявам се, че не е същото. Ако тези тук имат нещо общо, това е фактът, че не искат да се споменават думите «Потапяне в слънцето». Готови са да си прегризат гърлата, но в същото време сякаш са се наговорили да пазят мълчание.“

Хелън поклати глава. „Радвам се, че тази експедиция скоро ще свърши. Може би след петдесет години положението ще се промени.“

Ала не вярваше. Човек вече можеше да чуе песен на „Бийтълс“ само в изпълнение на симфоничен оркестър. А добър джаз нямаше никъде другаде, освен в библиотеките.

„Защо изобщо напуснах Земята?“

Влязоха Милдред Мартин и главният механик Доналдсън. Опитът им да си придадат безгрижен вид й се стори смешен, но изглежда, че никой друг не го забеляза.

„Интересно. Чудя се какво общо имат тези двамата?“

Те се огледаха наоколо и се насочиха към ъгъла зад единствения диван, зает от Кеплър, Ларок и напрежението помежду им. Французинът погледна Мартин и се усмихна. Това заговорническо намигане ли беше? Психоложката не му отвърна и журналистът очевидно се разочарова. Той се зае да запали лулата си.

— Дос-татъчно! — заяви накрая Бубакуб и се обърна към вратата. Ала преди да стигне до нея, тя рязко се отвори, сякаш сама. След това на прага се появи Джейкъб Демуа, преметнал през рамо бял брезентов сак. Той влезе в стаята, като тихо си свирукаше. Хелън запремигва, като че ли не вярваше на ушите си. Песничката ужасно напомняше на „Дядо Коледа идва в града“. Но нямаше начин…

Джейкъб свали сака от рамото си и го стовари върху малката масичка, което накара д-р Мартин да подскочи на стола си. Кеплър още повече се намръщи и стисна страничната облегалка на дивана.

Хелън не успя да се сдържи. Родната стара песничка, острият звук и поведението на Джейкъб разбиха стената от напрежение като торта, хвърлена в лицето на някой, когото не харесваш особено много. Тя се засмя.

Джейкъб й намигна.

— Хо-хо.

— Игрички ли ще си играем? — попита Бубакуб. — Ти ми открадна времето! Трябва да го ком-пен-сираш!

Джейкъб се усмихна.

— Ами естествено, пил Бубакуб. Надявам се, че моята демонстрация ще те просвети. Но първо, би ли седнал?

Пилът рязко затвори уста. Черните му очички като че ли пламнаха за миг, после извънземният изсумтя и се отпусна на най-близката възглавница.

Джейкъб огледа присъстващите в стаята. Израженията им бяха смутени или враждебни, освен на Ларок, който запази надуто спокойствие, и на Хелън, която колебливо се усмихваше. И на Фейгин, разбира се. Джейкъб за хиляден път съжали, че кантът няма очи.

— Когато доктор Кеплър ме покани на Меркурий — започна той, — хранех известни съмнения за проекта „Потапяне в слънцето“, но като цяло одобрявах идеята. След онази първа среща очаквах да участвам в едно от най-вълнуващите събития след Контакта… сложен проблем на междурасови взаимоотношения с нашите най-близки и най-чужди съседи, слънчевите призраци. Вместо това проблемът със соларианите изглежда се е превърнал в сложна паяжина от междузвездни интриги и убийства.

Кеплър тъжно го погледна.

— Моля ви, Демуа. Всички знаем, че бяхте подложен на голямо напрежение. Мили смята, че трябва да сме любезни с вас и да се съгласяваме. Но всичко си има граници.

Джейкъб разпери ръце.

— Ако любезност означава да ми се присмивате, моля, давайте. Писна ми да не ми обръщат внимание. Ако вие не ме изслушате, убеден съм, че земните власти ще го направят.

Усмивката на Кеплър замръзна. Той се отпусна назад.

— Тогава говорете. Ще ви изслушам.

Джейкъб стъпи върху килима в центъра на стаята.

— Първо: Пиер Ларок упорито отрича, че е убил шима Джефри или че е използвал зашеметителя си, за да саботира по-малкия слънчев кораб. Отрича, че е условник и твърди, че съобщението от земния архив е фалшифицирано. И все пак, след завръщането ни от слънцето, той упорито отказа да се подложи на У-тест, който отдавна можеше да докаже невинността му. Сигурно очаква, че резултатите от теста също ще бъдат фалшифицирани.