Дейвид Брин - Стълба към небето

Напрегнатият момент върна мислите на Джилиън назад в годините към откриването на Призрачния флот, когато двамата с Том бяха толкова млади и жадни за проучвания в полза на земянитския клан в компанията на верния си приятел Крейдейки. И тогава „Стрийкър“ беше обгърнат в мъгла, докато бавно си пробиваше път през плътен молекулярен облак на онова далечно място, наречено Плиткия куп.

Междузвездна пустиня.

Място, където не би трябвало да има нищо интересно.

И все пак капитанът имаше предчувствие.

И скоро видяха от мъглата да изплува…

Нищо.

Джилиън запремигва, когато суровата действителност рязко я върна в настоящето. По мостика плъзна нервен шепот, когато членовете на екипажа невярващо зяпнаха пустотата.

Измъчените двигатели на „Стрийкър“ с невероятни усилия успяха да отскубнат кораба от отделения от самия него облак останки.

Нямаше и следа от огромните бойни формирования.

Нямаше флот от могъщи бойни кораби.

— Но… аз…

Джилиън млъкна, неспособна да продължи. Някой друг трябваше да довърши мисълта й.

— Къде са отишли всички? — попита Сара Куулън, която стискаше Прити с побеляла и потна ръка.

Никой не й отговори. Нямаше какво да й кажат. Мълчанието продължи още няколко минути, докато сензорите постепенно сканираха района.

— Има много останки, но не виждам каквито и да е големи кораби на разстояние от един кубичен астрон оттук — най-после се осмели да съобщи дежурният наблюдател. — Макар да предполагам, че биха могли да с-с-се крият зад Луната и да с-с-се готвят за нападение!

Джилиън поклати глава. Армадата от гигантски крайцери едва ли можеше да се побере зад лунния диск. А и защо да устройват капан на жертва, която и без това лежи безпомощна? „Стрийкър“ не беше в състояние да избяга и всеки можеше да го победи.

— Регистрирам много пресни хипервълни в заобикалящото ни фоново поле — прибави Акеакемай. — С-с-следи от двигатели. С-с-съвсем с-с-скоро оттук с-с-са минали ужасно големи кораби. Предполагам, че с-с-са с-с-се изнесли адски бързо!

Докато екипажът на „Стрийкър“ продължаваше да поправя сензорите, вихрещата се форма на Ние отново се появи до Джилиън.

— Искаш ли да чуеш едно предположение, доктор Баскин?

— Казвай!

— Хрумна ми, че твоето кратко холографско съобщение може да е имало неочаквани последствия. То целеше да разяри нашите врагове, но моля те, позволи ми да изтъкна и друга възможност. Че ги е уплашило до смърт.

Джилиън изсумтя.

— Онези глупости ли? Това си беше чист блъф. Би го разбрало и дете! Да не искаш да кажеш, че онези образовани галактяни с всичките им бордови Библиотеки и модерни разузнавателни системи не са успели да открият истината?

Спиралата на Ние се завъртя и си възвърна част от предишното безгрижие.

— Не, доктор Баскин. Не искам да кажа такова нещо. По-скоро намеквам, че увлечена от емоциите на кризата, примитивна вълконка като теб не е в състояние да види истината, криеща се зад този твой „блъф“.

Галактяните обаче са я усетили. Навярно само мигове след като стреляха по „Стрийкър“. Или по-късно, щом са разбрали, че се връщаме, оцелели от място, където никой не би могъл да оцелее… и сме започнали да излъчваме просто предложение за обсъждане условията на капитулацията.

— Но това беше… — заекна Джилиън. — Аз нямах предвид тяхната…

— Така или иначе, съюзът се е пръснал и всички ескадрони са побягнали презглава.

Тя зяпна.

— Това е само предположение. Не мога да повярвам. Ние усука тъмната си фуния в жест, равнозначен на свиване на рамене.

— За щастие вселената не я интересува дали вярваме. Основният въпрос сега е дали нашите врагове са достатъчно ужасени, за да се откажат окончателно от целта си, или само са се оттеглили, за да анализират положението, да се консултират с пророчествата си и да се приготвят за нова атака.

Честно казано, подозирам, че става дума за последната възможност. Въпреки това, изглежда, че тук се случи нещо изключително, доктор Баскин.

Трябва да приемеш присъдата на историята.

На борда на нашия измъчен кораб тази дума има странно звучене. Затова те разбирам, ако се затрудняваш да я изречеш на глас.

В такъв случай нека се опитам да те убедя.

Тази дума е „победа“.

Силите на Земята се появиха и бавно, колебливо напуснаха последните си твърдини, сякаш подозираха някакъв смъртоносен капан. Покрити с белези от безброй предишни сражения, тъпоноси кораби се заизмъкваха от прогорени планински върхове и лунни кратери и излъчиха въпросителни съобщения към всички тъмни кътчета на слънчевата система. Те недоверчиво разглеждаха единствения останал натрапник, чиито очертания отначало не успяха да разпознаят.