Дейвид Брин - Стълба към небето

— Няма спор! — изкънтя усиленият глас на Суеси, който отдавна водеше борба с удебеляващата се въглеродна обвивка. — Тази материя е тежка, притежава странни свойства и разрушава реалностните фланци.

Сара кимна.

— Но помислете — ами ако някой знае как да използва тези обвивки? Какъв ще е най-добрият начин за натрупването им?

Тя отново поглади черния куб и прехвърли данни на главния дисплей. Макар че беше на борда само от няколко дни, бързо свикваше с удобството на съвременната техника.

Пред съвета се появи огледален правоъгълник, който отразяваше огнени пипала, излизащи от обширна равнинна повърхност.

— Може да съм невежа туземка — каза Сара. — Но ми се струва, че е възможно да се събират атоми от звезден вятър с помощта на нещо с голяма площ и малка начална маса. Такъв съд дори не трябва да харчи енергия за излитане, ако използва налягането на светлинните вълни.

— С-с-слънчево платно! — промълви лейтенант Тш'т.

— Така ли го наричате? — Сара кимна. — Представете си машини, които пристигат през точката на прехвърляне като компактни обекти и се понасят към Измунути. После опъват тези платна и се връщат обратно до точката, натрупали пластове от този молекулярен въглерод и други елементи. Енергийните разходи ще са минимални!

Вихрещата се холограма на Нис се приближи към нея.

— Твоята хипотеза предполага икономична технология за осигуряване на ресурси, ако се приеме, че механоидите не трябва да осъществяват повече от едно просто хиперпространствено прехвърляне. В индустриалните райони на Петте галактики има евтини алтернативи, но тук, в Галактика четвърта, промишлеността е минимална или никаква поради угарното мигриране… — Нис замълча за миг. — Механоидите са идеални за изпълнението на такава задача и биха създали специални кораби с минимална маса. Това обяснява защо двигателите и щитовете им изглеждат крехки пред усилващите се бури. Нямат резерви за неочаквани ситуации.

Джилиън видя, че са останали само половината от оранжевите точки, които се мъчеха да избягат от гравитацията на Измунути, преди да ги настигнат нови плазмени вълни. Издигайки се с изящна лекота, трите пурпурни светлинки вече се бяха приближили до механоидите.

— Ами зангите? — попита тя.

— Предполагам, че са работодатели на механоидите. Според нашата Библиотека зангски групи понякога използват техните специални услуги. От време на време го правят и великите кланове на дишащите кислород.

— Е, изглежда, че плановете им са се провалили — отбеляза Суеси. — Този път няма да се приберат с много товар.

Сивият делфин в пълния с вода тунел издаде няколко замислени подсвирвания — не тринарен, а онези отделни прещраквания, типични за потънали в размисъл китообразни. Джилиън все още се чувстваше виновна, че помоли Каа да участва в тази мисия, тъй като това означаваше да изостави любимата си в беда на Джиджо. Но „Стрийкър“ се нуждаеше от първокласен пилот.

— Съгласен съм — заключи вихрещата се холограма на Ние. — След този провал зангите ще са в отвратително настроение.

— Защото са претърпели икономически загуби ли? — попита Тш'т.

— Заради това и още нещо. Според Библиотеката дишащите водород реагират ужасно на изненада. Техният метаболизъм е по-бавен. Изпитват вродена неприязън към всичко непредсказуемо.

Това разбира се, е странно за създание като мен, програмирано от тимбрими да се стреми към новости! Как е възможно да се твърди, че съществува обективен свят без изненади? По същия начин спокойно можете да приемете, че цялата вселена е огромна симу…

— Почакай малко — прекъсна го Джилиън, преди Нис да се отклони към философски проблеми. — Учили са ни да избягваме зангите и да оставяме контактите с тях на специалисти от Великите институти.

— Точно така.

— Но сега твърдиш, че е възможно да са невероятно разгневени, така ли?

Холограмата плътно се уви около себе си.

— Вече сме заедно от три години, доктор Баскин — което означава, че все повече познавам интонацията и мисловните ви модели — и последният ви въпрос ме изпълва с лоши предчувствия. Имам ли основания за тревога? Идеята за разгневените занги струва ли ви се… привлекателна?

Джилиън не отговори. Но си позволи загадъчно да се усмихне.

По личния му часовник бяха изтекли пет земни години, откакто беше направил решителната крачка, застанал сред доброволци от петдесет извънземни раси, усърдно изричащи на различни езици научените наизуст думи на клетва, написана преди векове от отдавна изчезнал вид. С постъпването в наблюдателния корпус животът на Хари не просто се бе променил — той беше отдал верността си на сурова бюрокрация, стара, още когато далечните му предци бяха тичали из триаските джунгли, за да се крият от динозаврите.