Рей Бредбъри - „Драконът танцува в полунощ“

— Спри! — извика Аарон.

Човекът замръзна.

— Не пипай нищо — продължи Аарон, вече по-спокойно. — Сам, запиши им реда. Имаш ли молив? Така, а сега ми кажи как се казваш?

— Уилис Хорнбек.

— Уилис, Уили, кажи ни последователността. Коя ролка беше първа, втора, трета, коя беше пусната отзад напред, наопаки, всичко.

— Да не искате да кажете?… — Мъжът тъпо примигна от облекчение.

— Искам да кажа, че ни трябва пълно описание. Начина, по който тази вечер пусна най-великия авангарден филм в историята.

— О, Господи! — Уилис се изсмя задавено. Беше се свил сред разхвърляните ролки, в които чакаше безумното му „изкуство“.

— Уилис, миличък — каза Аарон. — Знаеш ли какъв пост заемаш след този фантастичен творчески час и половина?

— В калта? — предположи Уилис, затворил едното си око.

— Втори продуцент на „Хасураи Продъкшънс“! Редактор, монтажист, може би даже режисьор. Десетгодишен договор! Повишения. Привилегии. Дялово участие. Проценти. Хайде сега. Сам, готов ли си с молива? Хайде, Уилис. Как го направи?

— Ами… не помня — каза Уилис Хорнбек.

Аарон леко се засмя.

— Разбира се, че помниш.

— Бях пиян. После изтрезнях от ужас. Сега съм трезвен. Не помня.

Двамата с Аарон се спогледахме. В очите ни имаше животинска паника. Тогава видях още нещо на пода и го вдигнах.

— Чакай малко.

Всички вперихме поглед в преполовената бутилка шери.

— Уилис.

— Да, сър?

— Уилис, приятелю…

— Да, сър?

— Уилис — каза Аарон. — Сега ще пусна прожекционния апарат.

— Да?

— А ти, Уилис, ще допиеш онова, което е останало в тази бутилка.

— Да, сър.

— А ти, Сам?

— Сър? — Отдадох чест.

— Ти, Сам… — Аарон включи машината и ярък лъч разцепи мрака в притихналия салон и освети екрана в очакване на гения да нарисува невероятните картини върху бялото платно. — Сам, бъди така добър да затвориш и заключиш онази тежка метална врата.

И аз затворих и заключих онази тежка метална врата.

И така, драконът изпълни своя танц на всички филмови фестивали по света. Опитомихме Златния лъв във Венеция, взехме първите награди на фестивала в Ню Йорк и Специалната награда на Световния фестивал в Бразилия. При това не само с един филм, а с цели шест! След „Дракона“ предизвикахме международен фурор със „Страховитите“. После дойдоха „Господин Клане“, и „Щурм“, последвани от „Името му е Ужас“ и „Плет“.

А заедно с тях имената на Аарон Столиц и Уилис Хорнбек се превърнаха в същински нектар по устните на критиците от цял свят.

Как успяхме да направим пет размазващи хита един след друг ли?

Ами по същия начин като първия.

След като приключвахме снимките, наемахме кинотеатъра „Самасуку“ за полунощ, хващахме Уилис, изливахме бутилка от най-доброто шери в гърлото му, връчвахме му ролките, пускахме прожекционния апарат и заключвахме вратата.

До разсъмване творбата ни биваше нарязана на парчета, разбъркана като някаква чудовищна салата, събрана отново, снадена, залепена с епоксидната смола на подсъзнателния гений на Уилис Хорнбек и готова да разтърси публиката в салоните за авангардно кино в Калкута и където си помислите. До края на незначителния си живот няма да забравя нощите, когато Уилис се тътреше сред бръмчащите, примигващи в тъмното машини, докато изгревът не изпълваше улиците със злато.

И какво си мислите, че продължи така, филм след филм, звяр след звяр, докато една вечер Аарон и Уилис не грабнаха Оскар за експериментално кино и след това всички заживяхме щастливо и карахме последни модели „Ягуари“ ли?

Не.

Бяха три славни, чудни, опияняващи години на върха на авангардната простащина. Но…

Един следобед, докато Аарон тихо тържествуваше над извлеченията от банковата си сметка, в стаята влезе Уилис Хорнбек и се обърна към големия изрисуван прозорец, гледащ към огромното студио на „Хасураи Продъкшънс“. Затвори очи, тихо се разрида, заудря се по гърдите и задърпа реверите на сакото си.

— Аз съм алкохолик. Пия. Аз съм един ужасен дебелак. Пиянствам. Поглъщам всичко. Чист спирт? Чудесно. Ментол? Защо не? Терпентин? Лак за дърво? Дайте го насам. Лакочистител? Става за гаргара. Затъналият в ром идиот Уилис Хорнбек, който не е виждал дневна светлина. Но вече всичко свърши. Обета! Дайте ми Обета!

Двамата с Аарон загрижено се завтекохме към Уилис.

— Уилис! Какво има?

— Всичко е наред. Добре. — Той отвори очи. Сълзи се стичаха по бузите му. Свали ръце. — Не искам да ви причинявам това, приятели. Но снощи…