Джак Брул - Предсказанието

Хари погледна нагоре.

— Нали ти казах!

Звънецът иззвъня миг преди ръката му да докосне дръжката на външната врата.

Двамата мъже на стъпалата бяха облечени в еднотипни костюми, конфекция, които издаваха, че са правителствени служители. Мускулестите тела, прекалено късо подстриганите коси и безизразните лица стесняваха кръга до силите на реда и военните. Те се стреснаха, когато вратата се отвори толкова бързо, и посегнаха към оръжията си, но не ги извадиха, макар че не прикриха какво се готвят да направят.

— Вие ли сте доктор Филип Мърсър? — с почти обвинителен тон попита по-високият.

— Да — автоматично отвърна Хари.

По-ниският мъж се приближи и го блъсна. Той беше няколко години по-възрастен от партньора си и изглежда беше водачът. Мъжът погледна Хари в очите и за да няма недоразумение, каза:

— Омега деветдесет и девет храм. Отговор?

По време на Втората световна война Хари е бил офицер в търговската морска флота и като се досети, че това е парола, каза първото нещо, което му хрумна.

— В Испания вали предимно в равнините.

На балкона над тях Мърсър не чу размяната на реплики, нито видя как играта на объркване се превърна в гняв. Нямаше представа какви са мъжете и какво искат. Нито го интересуваше. Той беше в почивка. И после Хари извика:

— Говори ли ти нещо „омега деветдесет и девет храм“? Приливът на адреналин го порази като електрически ток.

Преди три месеца заместник-съветникът по националната сигурност адмирал Айра Ласко, бивш морски пехотинец, му бе дал парола за разпознаване. Двамата мъже бяха агенти на тайните служби, несъмнено членове на охраната на президента. Отговорът на паролата изникна в съзнанието му.

— Керван единадесет слънцестоене — извика Мърсър. Водачът го погледна ядосано.

— Вие ли сте Мърсър?

— Да.

Мърсър не знаеше подробностите, но разбра защо са дошли агентите. Вината беше негова. Посещението им сигурно беше свързано с предишните му успехи.

Отдавна бе установил, че има два начина да се гледа на разпределението на богатствата от минерали в света. Или майката Природа нарочно бе скрила съкровищата си в някои от най-размирните политически горещи точки на планетата, което беше малко вероятно, или наличието на минерални ресурси бе настроило съседни народи едни срещу други в стремежа да ги контролират. Мърсър осъзна, че вярно е второто, защото го бе виждал много пъти.

Незаконната търговия с диаманти и потребността да се контролират регионите със залежи от диаманти бе финансирала почти всички граждански войни в Африка напоследък. Бунтовническите групировки в Колумбия се биеха от тридесет години и купуваха оръжия с нелегално добити изумруди. А Близкият изток нямаше да може да изнася особения си вид агресивен фундаментализъм, ако не разполагаше с петролни залежи, с които да плаща. Мърсър не се изненада, че размириците в Индонезия се засилиха малко след отварянето на огромна златна мина на остров Айрън Джая.

Богатството пораждаше алчност у някои и завист у други и впоследствие двете страни се сбиваха за господство. Каузите и лозунгите, които издигаха, бяха измислена маскировка, за да скрият грозната истина за тези човешки конфликти.

Кариерата на Мърсър го бе направила свидетел на ужаса, кръвопролитията и невероятната жестокост. Той се бе озовавал в центъра на пет-шест локални войни, етнически конфликти и революционни преврати. Не му беше присъщо да остава пасивен в подобни ситуации или да бяга, както правеха мнозина чуждестранни работници. Мърсър често оставаше и чрез прякото си участие бе играл важна роля в спасяването на живота на безброй хора.

Успехите му бяха привлекли вниманието на военните и разузнавателните кръгове към него като човек с уникални професионални способности и опит в критични положения. Преди година Айра Ласко му бе предложил да го включи в екипа си, дори искаше да създаде специална длъжност за Мърсър като научен съветник. Работата далеч надвишаваше компетенциите на редовните научни служители на президента. Те се съсредоточаваха върху формирането на националната политика, а Мърсър трябваше да бъде консултант и понякога оперативен агент, защото при сблъсък на световете на науката и ужаса възникваха проблеми, които никой друг не можеше да реши.

Той слезе по стълбите и прекоси фоайето. Шеговитите закачки от изминалия час и очакването за първата ваканция от една година се бяха изпарили. Айра не би изпратил двама агенти, ако не беше абсолютно наложително. Беше се случило нещо значимо.