Стивън Бруст - Йенди

Барит.

Много лесно беше да си представи човек, че е замесен в някакъв заговор вътре в дома на Дракона, но какво общо можеше да има с джерегите? Възможно ли беше той да е благодетелят на Ларис? Или някой от потомците му? Но ако да — защо?

Нещо повече, ако имаше някаква връзка между моя проблем с Ларис и проблема на Ноуратар с Барит, това означаваше някаква много дълбока интрига, а Господарите на дракони просто не са интриганти — вероятно с изключение на Алийра, и то само в ограничена сфера.

Нима наистина ми предстоеше ново гостуване до Пропадите при Портата на смъртта и Пътеките на мъртвите? Потръпнах. Много добре помнех последната си визита и знаех, че тамошните обитатели изобщо нямаше да приемат повторната ми поява особено сърдечно. Щеше ли да има някаква полза, ако го направех? Едва ли. Последния път Барит определено не беше добре разположен към мен.

Но все пак не можеше да е съвпадение. Ей така, името му отново да се появи, като собственик на жилищата, използвани от Ларис. Защо просто не бяха прехвърлени на наследниците му? Защото някой си е поиграл с регистрите? Може би. Което щеше да обясни защо за Фентор се оказа толкова трудно да проследи собствеността. Но тогава кой? И защо?

Бързо се свързах с Мороулан.

„Да, Влад?“

„Кажи ми за Барит“.

„Хмм“.

„Това вече го знам“.

„Какво точно искаш да научиш, Влад?“

„Как е умрял?“

„А? Не знаеш ли?“

„Ако знаех… не, не знам“.

„Поръчково убийство“.

О. Това поне обясняваше някои от подмятанията му по мой адрес.

„Аха. И как е станало? Изненадва ме, че един толкова опитен магьосник като Барит ще се остави да го накълцат“.

„Доколкото си спомням, Влад, вие джерегите имате една поговорка…“

„А? Да. «Колкото и ловък да е магьосникът, един нож между плешките ще му смачка сериозно фасона»“.

„Точно“.

„Значи е бил джерег?“

„А да познаваш други наемни убийци?“

„Пълно е с аматьори, които ще наръгат всекиго за пет жълтици. Един джерег едва ли би поел «работа» над особа, която не е от дома; обикновено не се и налага, освен ако някой не заплашва да се обърне към Империята за нещо или…“

Вкочаних се.

Мороулан каза: „Да, Влад? Или…?“

Оставих го да почака. Или, тъкмо се канех да кажа, освен ако е направено като специална услуга, уредена от някой джерег за приятел от друг дом. Което означаваше, че може би, може би , Барит в края на краищата не стоеше зад всичко това. Може би е действал с въпросния някой и след това на другото лице му се е наложило да се отърве от Барит. И това друго лице е покровителят на Ларис. И след като Ларис е помогнал да се разкара Барит, благодетелят му е бил готов да помогне на Ларис да разкара мен. Най-обикновена размяна на услуги.

„Влад?“

„Извинявай, Мороулан, опитвам се да реша нещо. Задръж така за момент, моля те“.

„Добре“.

Значи покровителят на Ларис е действал с Барит преди около две години. Точно така. Кой би могъл да го знае?

„Мороулан, кой би могъл да познава някой, който е работил с Барит малко преди той да умре?“

„Не съм сигурен, Влад. Аз самият не знам. Нямахме много взимане-даване с него, докато беше жив. Може би трябва да прескочиш до Черен замък и да поразпиташ“.

„Да… може би ще направя точно това. Е, благодаря ти. Ще ти се обадя по-късно“.

„Винаги си добре дошъл, Влад“.

Добре, добре. Много добре.

Най-малкото Ларис беше забъркан с някой друг и този някой друг, изглежда, Господар на дракони, му помагаше срещу мен. Ако можех да разбера кой е, може би щях да го отстраня просто като го заплаша, че ще го изложа — Господарите на дракони нямат високо мнение за особи от техния дом, помагащи на джерегите.

Разкриването му означаваше да разбера кой е притежавал въпросните жилища. Хм. Свързах се с…

„Фентор?“

„Да, милорд?“

„Направи ми списък на всички живи в момента потомци на Барит. Да е готов до един час“.

„До един час ли, милорд?“

„Да“.

„Но… слушам, милорд“.

Прекъснах връзката и превключих на друга.

„Кой е?“

„Сетра, здрасти“.

„А, Влад. Добър вечер. Какво има?“

„Още ли е наложително да държите Ноуратар и Коути в плен?“

„Тъкмо го обсъждахме с Алийра. Защо?“

„Няма да е зле Коути да е свободна тази вечер“.

„Разбирам“. Последва пауза, след което: „Добре, Влад. Алийра и Мороулан не възразяват“.

„И двете ли ще ги пуснете?“

„Колебанията бяха за източнячката. Според нас Ноуратар е дракон все пак“.

„Аха. Благодаря ти“.