Ребека Брандуейн - Дива кръв

Слейд погледна двете жени и лицето му видимо пребледня, колкото и да беше загоряло от слънцето.

— Индия — прошепна той тъжно и сякаш не повярва на очите си. После лицето му просветна от радост. Индия! След миг осъзна, че вижда не сестра си, а Ева и се засмя. — Ева, съкровище, ама че ме уплаши! Не съм те виждал толкова издокарана и за миг помислих, че е майка ти. Не бях си давал сметка колко си приличате.

— Наистина ли, вуйчо Слейд? — попита, просияло, момичето.

— Можехте да сте близначки, толкова си хубава! Адам трябва да внимава, ако не иска да загуби завинаги сърцето си.

Ева се изчерви от щастие, а Рейчъл се усмихна на Слейд — беше му благодарна, задето преодоля предубежденията си спрямо Адам. Беше му признателна и за разбирането и деликатността, проявени към осиротялото девойче, което сигурно мъчително му напомняше покойната му сестра.

— Дядо! — извика Рейчъл, за да не оставя Слейд за дълго с мъчителните му спомени, да не им се отдаде и тя. — Дядо, готов ли си? Тебе чакаме.

— Идвам, идвам веднага — обади се Фремънт от стаята си. — Не почвай да мърмориш, Рейчъл, само минутка още.

След малко се появи и дядото, просто неузнаваем. Толкова добре изглеждаше в празничния си костюм. Беше си подстригал бакенбардите и лъхаше на одеколон. Като го видя, Рейчъл просия от обич и гордост. Дядото направи сърдита гримаса и измърмори нещо за „проклетите жени, дето правят мъжете на маймуни, като ги принуждават да се издокарват“. Но Фремънт изведнъж млъкна, зяпна Слейд и се запревива от смях.

— Хубава двойка сме, няма що! — възкликна старецът и присви подигравателно очи. — Слейд, ама ние приличаме на две градски контета от Изтока, току що слезли от файтона си.

— Нищо подобно — извика Рейчъл, още преди Слейд Меверик да успее да отговори. — И двамата изглеждате чудесно! — добави тя по-тихо.

— О, благодаря ти, Рейчъл — ухили се Слейд. — Ще позволиш ли да кажа, че и аз никога не съм те виждал по-хубава. — В погледа му се четеше нескрито възхищение, а тя се изчерви и сведе очи с разтуптяно сърце. Той й предложи галантно ръка. — Ако сте готова, госпожице, каретата ви чака.

Рейчъл взе от масата кошницата с провизии за пикника, която бяха приготвили с Ева, защото след залез децата сигурно щяха да огладнеят. Подаде я на Слейд, хвана го под ръка и се усети безкрайно щастлива да излезе с него навън, в слънчевия ден. Поук беше докарал колата пред къщата и вече настаняваше част от децата, за да има място за всички. Семейство Кейфе, което щеше да пътува с тях, също беше пристигнало. Адам не отстъпваше на Слейд в кавалерството и веднага скочи от колата, за да помогне на Ева да се качи. Беше така зашеметен при появата й, че брат му се разсмя и го попита дали някой го е цапардосал по главата. Адам изръмжа нещо на брат си, а после малкият керван потегли с весели шеги и закачки по пътя към Уйчито.

Леките изпарения от реката, обвиващи града с тънко було, вече се бяха стопили под юлското слънце. Сега двете реки бяха придобили по криволичещия си път през прерията цвета на непрозрачен топаз, защото бяха затлачени с тиня и небето не можеше да се отразява в тях. Патици и гъски се гмуркаха доволни във водата, а тополите по двата бряга, залюлени от лекия ветрец, приличаха на цветни петна, нахвърляни небрежно от художник върху лененото платно на хоризонта. Сред този мирен декор въздухът ехтеше от шумовете на празненството, което вече беше в разгара си. Глъчката събуждаше любопитството на Рейчъл и тя се озърташе нетърпеливо на всички страни, докато Слейд караше по Дъглас авеню към центъра на града.

Тук свиреха няколко оркестъра, а върху издигнатия подиум вече танцуваха двойки. Наблизо имаше още един, от който хората пускаха в небето балони. По цялата главна и по страничните улици духови оркестри рекламираха удоволствията, които очакваха посетителите на кръчми и игрални домове, представленията на артистите, разпънали палатки из целия град. Улични търговци предлагаха евтината си стока, продавачи се разхождаха с плакати в ръце пред магазините, хвалеха стоките и услугите си. „Най-гладкото бръснене в този град. Горещи и студени бани, цена 50 цента“ — пишеше на един плакат. „Продаваме оригинален тютюн «Бул Дърам» и първокласни хавански пури (пет цента парчето)“ — гласеше друг.

Жителите на града се разхождаха из улиците, тълпяха се край пъстрите палатки и будки, които се точеха от западния край на Дъглас авеню чак до източния бряг на Голям Арканзас. Тексаски джелепи, бързащи да похарчат месечната си заплата от трийсет долара, пълнеха кръчмите и игралните домове, а търговците и фермерите придружаваха съпругите си до сергиите, за да ги почерпят с лимонада, ябълков сладкиш или някое друго лакомство.