Ребека Брандуейн - Дива кръв

Тази мисъл я шокира, уплаши я и тя успя най-сетне да се откъсне от него, толкова рязко, че политна и едва не падна.

— Не, моля те, не ме докосвай — помоли тя, когато Слейд протегна ръка да й помогне. — За бога, недей!

После повдигна фустите си и изтича към къщата. Спря на прага да пооправи разрошената си коса и да си поеме дъх, преди да влезе. Слейд я последва малко по-бавно, остави й време да се овладее. Впрочем и той имаше нужда от това, след като си даде сметка колко ясно е почувствала тя възбудата му.

Божичко, какво толкова имаше в тази жена, та така силно го възбуждаше? Не беше хубава, като някои от жените, които бе притежавал. Предполагаше дори, че повечето мъже биха я намерили не повече от миловидна, а що се отнася до темперамента й, очевидно беше, че животът с нея няма да е лек. Въпреки всичко притежаваше странна притегателна сила, на която не можеше да устои. Тя го привличаше както не го бе привличала никоя жена след Терез.

За бога, Слейд, като те гледам какви ги вършиш, готов съм да реша, че си едва ли не влюбен в нея — помисли си той. — А я познаваш едва от месец! Я по-добре внимавай, че току виж, докато да се обърнеш, и си се хванал на въдицата. А ти съвсем не го желаеш, нали?

Но за миг, при спомена за сладкия вкус на устните на Рейчъл разбра, че не е чак толкова сигурен. Поклати глава и се запита какво ли би казала Индия. Нали не му е писала да се погрижи за децата с надеждата веднага да го ожени за „леля“ Рейчъл? Или е било, може би, точно така? — ухили се Слейд.

Божичко, Индия — каза си той, — като поразмисля и ми става ясно, че си искала тъкмо това. Решила си навярно, че достатъчно дълго съм се скитал по света, нали? Хъм, впрочем може и да си била права. Знам ли? Трябва да поразмисля. Тъй или иначе, ако се омъжи за Окс, тая жена направо ще се затрие. Ами, ами, като го гледа колко е лаком, и тя скоро ще поиска да го разкара. Като почне да я дразни с непрекъснатото си дъвкане. Цяло щастие за нас, че вечерята беше готова, когато й строшихме стола.

Слейд влезе, захилен, в къщата с искрената надежда, че Рейчъл не крои планове как да му отмъсти със закуската.

Рейчъл се беше промъкнала тихичко с надеждата да не я забележат. Но не беше толкова лесно да се излъже човек като дядо й. Той й хвърли изпитателен поглед, острите му стари очи видяха и пламналите й бузи, и разпилените къдрици. Причината можеше да е и нощният вятър, разбира се, но някак не му се вярваше. Проницателният му поглед се насочи сега към Слейд Меверик, който влезе малко след Рейчъл. Лицето на Слейд беше като маска безизразно, непроницаемо. Само тъмносините му очи възбудено святкаха, но не като очите на мъж, утолил току-що страстта си. Фремънт беше сигурен, че не е имало нищо повече от една целувка на лунна светлина, затова се облегна кротко на стола и запафка с удоволствие и вътрешно напълно успокоен, лулата си.

На Рейчъл няколко целувки не са й никак излишни — помисли си той, — че както е тръгнало, току виж останала стара мома. А някак инстинктивно имаше чувството, че в това отношение Гюс едва ли може да предложи много на внучката му. Е да, но пък Слейд… хъм, той наистина беше от съвсем друг калибър. Фремънт подозираше, че това момче не е свикнало да изтървава което му е в ръцете и неведнъж е пил мляко от крава, която после не е купувал. Тъкмо това караше Фремънт да бъде нащрек. През изтеклите няколко дена имаше възможност да наблюдава отблизо Слейд Меверик и беше решил, че дали е майстор на пистолетите, или не, тъкмо той е най-подходящият съпруг за Рейчъл.

Момъкът не се боеше от острия й език, нито обръщаше внимание на гнева й, а това беше според Фремънт предостатъчно, за да го направи подходящ за споменатия пост. Беше освен това интелигентен и образован (благодарение на произхода си беше ходил на училище може би дори по-дълго от Рейчъл), на всичкото отгоре притежаваше и чувство за хумор. Беше силен и готов да се притече на помощ. Не се плашеше нито от тежка работа, нито от сбивания, не пушеше и не пиеше пряко мяра, а досега не беше давал повод да мислят, че не издържа без курви. От всичко това Фремънт заключи, че момчето отдавна се е набесняло и сега няма постоянна нужда от жени. Не можеше да не сложи в сметката и отвращението на Слейд от непрекъснатото пиянство на Джонатан, неприязънта му към зетя и заради всичко, с което беше докарал смъртта на Индия. Всичко това водеше Фремънт до заключението, че ако Слейд Меверик реши да се ожени и да направи семейство, той ще остане верен на жената, на която е дал дума. Беше вълк-единак и затова трудно уловим, но Рейчъл положително бе способна да се справи и с такава задача. Ако внучката му остави този нехранимайко да й се изплъзне, това би означавало само, че е най-глупавата жена на този свят. Е, в такъв случай тя ще си е виновна, ако остане стара мома.