Ребека Брандуейн - Дива кръв

После Слейд измърмори:

— От мен да мине, Рейчъл, можеш да се прибереш, щом искаш. Но преди това трябва все пак да ми отправиш поканата.

— Ами ако… ако не го сторя? — прошепна тя със спуснати клепачи, неспособна да издържи по-дълго погледа му. И сякаш независимо от желанието й, устните й се разтвориха, бавно и очакващо.

Неговият отговор беше целувка — както бе очаквала, а, трябваше да си признае — и както несъзнателно го бе желала. Той я целуваше страстно и бавно, сякаш искаше да се наслади на един безкрайно приятен миг, езикът му галеше изкусително нейните устни, после навлезе рязко между тях и затърси тъмните, влажни ниши на нейната уста.

Рейчъл изстена тихо, а ръцете й, опрени дотогава на гърдите му, се заиздигаха нагоре, сякаш се подчиняваха на собствена, независима воля. Те обвиха шията му и го привлякоха по-близо. Тънките й пръсти се разтвориха, заровиха се инстинктивно в гъстите черни къдрици на тила му и някъде дълбоко в нея отново се пробуди онова палещо и диво нещо, което бе изпитала за пръв път в плевнята и което я изгаряше в пламъците си.

Сърцето й туптеше лудо, виеше й се свят, коленете й трепереха и тя сигурно щеше да падне, ако той не я държеше толкова здраво. Тя беше като течен живак, костите й сякаш се топяха и нейното гъвкаво, младо тяло инстинктивно се притискаше към Слейд. Той не беше толкова висок и едър като Гюс, но Рейчъл вече знаеше, че техните две тела са създадени едно за друго. В мускулестата прегръдка на Гюс тя се бе усетила малка и загубена, а и той я държеше така, сякаш беше нежна и чуплива фигурка от порцелан, която по невнимание можеше да счупи. Но Слейд нямаше подобни задръжки. Той я притискаше към жилавото си тяло, сякаш искаше да я прекърши, извиваше гърба й назад и я придържаше с ръце.

Пръстите му потънаха във вдигнатата й високо коса, ужасно му се искаше да извади фибите, за да види как златните й къдрици ще се разпилеят, как ще се увият около него, ще го вържат за Рейчъл. Но си даваше сметка, че тя не можеше да се прибере в къщи, ако изглежда, сякаш се е търкаляла с него в сеното. Една целувка на лунна светлина не беше кой знае какво. Но за всичко друго положително щеше да отговаря пред насочените пушки на Фремънт и Поук, колкото и благосклонни да бяха към него и двамата.

Той беше скитник, наемен убиец, не беше подходящият съпруг за жена като Рейчъл и не си правеше никакви илюзии. Впрочем и тя не беше неговият тип. Въпреки това с всеки изминат ден се чувстваше все по-силно привлечен, както пеперудата е привлечена от светлината, макар да не разбира какво означава тя. Когато Гюс я последва на двора, най-голямото му желание беше да ги последва и да свали шведа на земята, въпреки че беше готов да си признае — той всъщност обичаше и уважаваше Гюс. А щом разбра, че шведът наистина я е целунал, изпита желание да го убие. От триумфиращия вик на шведа косата му настръхна и вече беше готов да издърпа револвера от кобура, но осъзна, че не може ей така, чисто и просто да го настигне с коня и да го застреля. Само веднъж беше извършил нещо необмислено заради жена, той, обикновено толкова спокоен и хладнокръвен.

Но той беше влюбен в Терез, в чудесната, красива Терез, а стана така, че любовта му я уби. Сега тя беше зазидана завинаги в каменна крипта, а с нея и неговото сърце, така вярваше поне доскоро. Но не можеше да отрече, че изпитва дълбоки чувства, когато устните му срещат устните на Рейчъл, а после целуват бузата й, слепоочието й, косата й. Сега хапеше леко ухото й, шепнеше й думи, които тя не разбираше, защото беше заговорил инстинктивно на френски, език, звучащ много по-мелодично, по-хубаво от английския и много по-подходящ при ухажването на жена на лунна светлина.

Думите му заляха Рейчъл, както реката залива пясъка и заличиха дори слабата съпротива, която му оказваше досега. Той я целуваше отново и отново, тя усещаше топлия му дъх върху кожата си, гъделичкащите му мустаци и тези устни, които се плъзгаха по шията й, сякаш разтопен метал, изпълващ вече и сърцето й, пулсиращо в падинката между гърдите. През плата на роклята усещаше върху бедрата си коравото доказателство на страстното му желание да я има, а дълбоко в себе си палеща болка, каквато никога не беше изпитвала и която не можеше да проумее. Знаеше само, че жадува, сякаш изпаднала в транс, за целувките на Слейд, но и те не можеха да утолят жаждата й, а само стопляха, както залязващото слънце, кожата й, изгаряха като сол устата й, и само засилваха треската и жаждата. Изведнъж проумя, че иска от него повече, много повече.