Сандра Браун - Обичай ме

Когато най-накрая се отдръпнаха една от друга, Сейдж проговори.

— Зная, че Чейс и Лъки вече са ти казали за Травис.

— Да.

— Искам да те уверя, че се чувствам добре. В началото бях малко разочарована, но не за дълго.

— Обзалагам се, че си била по-скоро вбесена, а не разочарована. Разстроила си се не толкова от разваления годеж, колкото от факта, че той е предприел тази стъпка. Той, а не ти.

— Познаваш ме прекалено добре, мамо…

— Много съм доволна от това развитие на нещата — непоколебимо заяви Лори и мушна с вилицата един картоф, за да види дали е уврял. После захлупи тенджерата и се обърна към Сейдж. — Само някой мъж, далеч по-силен и решителен от Травис, би могъл да удовлетвори всичките ти изисквания.

Сейдж усети, че стомахът й отново болезнено се свива. Съвсем ясно си припомни колко силен беше Харлан. Силен и нежен едновременно. Ненаситен, и в същото време всеотдаен. Краката й омекваха всеки път, когато си помислеше за възбудения му пенис, пулсиращ в тялото й. Рано сутринта съвсем глупаво бе решила, че това, което изпитва към него, е любов, а всъщност ставаше дума само за изключително силно сексуално привличане.

Обърна се настрана, преди майка й да забележи пламналите й бузи.

— За какво е всичката тази храна?

— Поканих Чейс и Марси на вечеря.

Сейдж изпъшка.

— Няма да правите панихида на мъртвата ми любов, нали?

— Разбира се, че няма.

— Наистина не желая никой да ме утешава, мамо.

— Чейс ни го каза преди теб. Беше повече от ясен. А сега престани да се горещиш и ми помогни да подредя масата.

Когато свършиха, Девон вече бе слязла долу заедно с Лорин, която седеше на високото си столче край масата и ги наблюдаваше да разсипват храната. Лъки се върна от работа, целуна жена си и дъщеря си и след като им се извини, отиде да се измие. На излизане от кухнята той се поспря и се обърна.

— Ще го преживееш ли, дечко? — Сейдж му се изплези и той се засмя широко.

— Изглежда съвсем в ред.

Пат пристигна заедно със семейството на Чейс. В последвалата суматоха Сейдж не забеляза кога Харлан е слязъл от горния етаж. Но в момента, в който се сблъска в нечие тяло, разбра, че е неговото. Задникът й се отърка в корема му. Той изръмжа от изненада и удоволствие, повдигна ръце и леко ги постави на кръста й.

— Ей, внимавай…

— Извинявай.

— Няма нищо.

Двете й ръце бяха заети с големите чинии, които носеше. Сейдж бързо се отдалечи и влетя в трапезарията. Докосването му я бе развълнувало. Все още усещаше допира на топлите му пръсти. Ниският му, интимен и заговорнически глас й напомни всичко, което бе казал, докато лежаха заедно, преплели телата си.

Всички се събраха около масата във всекидневната. За голямо нейно изумление, Сейдж установи, че й е отредено място непосредствено до Харлан. Сред смесицата от аромати, които долитаха от печеното телешко, от димящите, задушени с месо зеленчуци и от домашно приготвените кифлички на Лори, Сейдж долавяше и уханието на парфюма му.

Беше й трудно да се включи в разговора по време на вечерята. Близостта на Харлан постоянно я разсейваше. Коленете им се докоснаха няколко пъти. А когато и двамата едновременно посегнаха за солницата, ръцете им се сблъскаха.

Тя крадешком го наблюдаваше как се справя със сребърните прибори. Гледаше ръцете му, които предизвикваха студени тръпки и горещи вълни, заливащи тялото й. Когато Харлан избърса устни със салфетката си, тя си припомни как същите тези устни целуваха гърдите й, за да ги възбудят, а след това обгърнаха зърната й в топла и влажна целувка.

Всички се държаха напълно естествено, но Сейдж усети, че я наблюдават внимателно, сякаш се страхуваха, че безразличието й е престорено и че тя всеки момент ще изпадне в емоционален срив.

Може би наистина щеше да го направи, но поради съвсем различни причини. Близките й едва ли можеха да допуснат, че не Травис, а мъжът, който седеше точно до нея, бе причина за напрегнатото й изражение, за неискрената усмивка и необичайната нервност.

С привидно удоволствие тя погълна храната, която й сервираха, симулирайки ненаситен апетит. Това, което наистина изпитваше в този момент, бе трудно контролируема възбуда. Единственото нещо, което искаше, бе Харлан. Единственото нещо, към което проявяваше апетит, бе допира на голото му тяло.

Докато унищожаваха шоколадовата многопластова торта и пиеха кафе, Пат ги изненада, като стана от стола си и почука с вилица по стъклената си чаша. Всички се умълчаха и го погледнаха с любопитство.