Сандра Браун - Обичай ме

— И все пак, трябваше да ни се довериш, Сейдж — меко изрече той — Нали семейството е точно за това. Всички ние приемаме присърце грижите и тревогите на всеки един от нас. Знаеш го. — Той се засмя. — След обаждането на Белчър, Лъки не е спрял да повтаря, че му иде да отпрати за Хюстън и да направи Травис на кайма.

Тя изразително завъртя очи.

— Страхотно!

— Кажи само една дума и тръгваме и двамата.

Тя се усмихна с благодарност и отрицателно поклати глава, а сърцето й преливаше от щастие и любов.

— Но все пак благодаря за предложението.

— Мама ще получи истеричен припадък.

— О, Боже, Чейс, наистина! Ужасявам се при мисълта, че ще трябва да й кажа. Веднага ще започне да ме налива с горещ чай и да ме тъпче с храна.

— Ще трябва да я изтърпиш. Тя ще се почувства по-добре, ако я оставиш да се посуети около теб. — Чейс протегна ръка към колата й. Тя също подаде нейната и той я стисна. — Сигурна ли си, че си добре?

— Не се безпокой за мен. Изобщо не бях толкова съсипана, колкото вие си мислите.

— Радвам се да го чуя, Сейдж. Травис не е кой знае каква загуба.

— Вярно е. Другата загуба е далеч по-голяма. Не можахме да се възползваме от контактите на доктор Белчър в света на бизнеса.

Той поклати глава с упоритост, която й беше добре позната.

— Няма начин. Ще преживеем някак и без помощта на Белчърови.

Беше й приятно да разбере колко много държат братята й на нея и макар позицията им да не беше от най-умните, тя демонстрираше лоялността и загрижеността им за нея.

Сейдж леко стисна ръката на Чейс и я пусна.

— Отивам си вкъщи. Сутринта тръгнах много рано от Хюстън и вече съм готова за сън.

Наистина изглеждаш малко изморена и напрегната.

— Марси е много добър слушател, в случай че искаш да поговориш с някоя жена за случилото се.

— Не искам повече да мисля за това. Предпочитам да се отнасям към цялата тая неприятна история като към едно лошо преживяване в миналото ми и да продължа напред.

Чейс я изгледа недоверчиво. Усещаше, че има още нещо, което я притеснява, но не можеше да разбере какво е то.

— Върви си у дома и се наспи добре.

— Точно това възнамерявам да направя. Довиждане.

Тя затвори прозореца на колата, махна му с ръка и потегли. Когато се прибра вкъщи, с удоволствие забеляза, че няма никой. Лори и Девон вероятно бяха излезли на пазар. Тя се изкачи по стълбите, като уморено се подпираше с едната си ръка на полираните перила, а с другата влачеше куфара си. Инстинктивно се запъти към стаята си, но след това се сети, че в нея вече живее друг. Обърна се и влезе в стаята за гости.

След като се изкъпа, тя внимателно огледа тялото си в огледалото, закачено на вратата на банята. Изглеждаше точно така, както бе изглеждала винаги. Но това беше невъзможно. Чувстваше се толкова различна и просто не можеше да си обясни защо промените в нея си оставаха невидими.

Но най-необяснимо от всичко бе защо бе позволила това да се случи, и то с Харлан Бойд. Безброй млади мъже се бяха опитвали да я спечелят, използвали бяха най-различни средства — смешни, нелепи, романтични.

Сейдж се хвърли върху леглото си.

Харлан. Със съвсем малко усилия той бе постигнал това, което толкова много други младежи се бяха опитвали, но без какъвто и да бил успех.

Никога преди подобен акт не й бе изглеждал правилен и естествен. Травис я бе молил, разбира се. По едно време дори беше предложил да си наемат апартамент и да живеят заедно. Беше й казал, че иска да достигнат по-голяма интимност във взаимоотношенията си. Причините й да не се съгласи бяха неубедителни дори за нея самата и затова не му отговори веднага, а след време той спря да настоява.

След това се появи този синеок, строен скитник и тя се предаде веднага, щом я погледна. И в това нямаше никакъв смисъл. Харлан представляваше всичко онова, което тя не харесваше у мъжете. Искаше бъдещият й съпруг да има поне някакви изгледи за успешна кариера. Харлан очевидно не притежаваше никакви средства. Тя копнееше за комфорта и удобствата на големия град. Той предпочиташе праха и мръсотията в провинцията.

През последните тридесет и шест часа бе преживяла една крайно унизителна среща с доктор Белчър, провалила се бе в първия си опит да направи нещо за Тайлър Дрилинг и се бе любила с единствения работник, нает на работа в компанията.

— Справяш се страхотно, Сейдж — саркастично прошепна тя, притиснала лице към възглавницата си.

Може би Харлан беше прав, когато й каза, че е прекалено строга към себе си. Човешко е да се греши. А може би това не беше чак толкова лошо. Всяка отрицателна постъпка си имаше и своите положителни черти.