Сандра Браун - Обичай ме

Няколко секунди постоя неподвижна, стиснала бравата на вратата, опитвайки се да събере цялата си смелост, преди отново да се върне в спалнята. От двете страни на леглото имаше поне повече от четиридесет сантиметра разстояние и в момента, в който пристъпи в стаята, тя се озова лице в лице с Харлан.

По-скоро корем в лице, защото той все още седеше на ръба на леглото. Беше успял, обаче, да си нахлузи чифт дънки. Сейдж си помисли, че сигурно е най-безпътната жена в историята на женския род, защото устата й веднага се навлажни при вида на Харлан, който седеше с разрошена коса, голи гърди и боси крака. Стомахът й се сви, и макар че все още не бе дори започнала да се самобичува за това, което току-що се бе случило, тя искаше то да се случи отново.

— Сейдж — започна той и безпомощно разпери ръце, — не зная какво да кажа…

— Това е добре. Защото аз не желая да разговарям за това. Трябва да тръгвам. Довиждане.

Тя се промуши през тясната врата и забърза през антрето. Той я настигна преди да успее да излезе навън, хвана я и я обърна към себе си.

— Трябва да поговорим.

С упорито и неотстъпчиво изражение, тя отрицателно поклати глава.

— Защо не ми каза, че си… че не си… че аз съм първият ти мъж?

— Защото това не ти влизаше в работата.

— Да, допреди десет минути. След което изведнъж стана и моя работа.

— Вече не е.

— Как ли не, по дяволите! Заболя ли те? — Той протегна ръка и докосна ъгълчето на устата й — там където се забелязваха червените ожулвания, причинени от брадата му. — Господи, Сейдж, можех да те нараня…

— Но не го направи, така че престани да се самообвиняваш.

— Ти… — Той мъчително преглътна. — Кървиш ли?

Смутена и ядосана, тя сведе поглед.

— Ти си този, който кърви. — По гърдите му все още ясно се забелязваха четирите кървави дири. Съжалявам, че ти причиних това.

Той нетърпеливо махна с ръка, напълно забравил за драскотините.

— Трябва да зная дали си добре.

— Да! — изкрещя тя, но гласът й започна да потреперва. Предпочете отново да се върне към войнстващото си ожесточение, само и само да прикрие обхваналото я вълнение и душевен смут — Мислех си, че ще тържествуваш след случилото се. Сега вече наистина ти дадох добър повод, за да ми се присмиваш и да злорадстваш, нали?

Тя издърпа ръката си и напусна караваната. Идеше й да се затича, но не го направи. Искаше да запази поне част от достойнството си. От друга страна, изобщо не желаеше да се размотава повече от необходимото.

Харлан стоеше до отворената врата и я наблюдаваше с мрачно изражение на небръснатото си лице. Сейдж изобщо не го погледна, докато обръщаше колата, за да излезе на главния път. Не бе стигнала далеч, когато срещна Чейс с един от камионите на компанията.

— Сейдж — извика й той през отворения прозорец. Протегна ръка и й махна да спре. — Какво става? Защо изхвърча от офиса по този начин?

Сейдж нямаше голям избор. Можеше да направи само две неща — да избухне в сълзи и да признае пред по-големия си брат, че май се бе влюбила в напълно неподходящ мъж или да го излъже без да й мигне окото.

Тъй като първият вариант й се струваше на пълно неприемлив, тя се опита да се усмихне.

— Изпуснах си нервите.

— Заради Белчър?

— Да, косвено. Виждаш ли, реших, че Харлан ви е казал за Травис и мен.

— И кое те накара да мислиш така?

— Онази нощ, когато дойде да ме вземе от Хюстън, той чу разговора ми с Травис. — Сейдж нервно облиза устни и усети вкуса на Харлан. Чудеше се дали не й личи, дали целувките му не бяха оставили следи, подобни на мустаци от прясно мляко. — Скарах се с Харлан. Той… той твърди, че не ви е казал нищо.

— Точно така. Харлан не е споменал нито дума за това. Доктор Белчър се обади тази сутрин, за да ни каже, че е много доволен, че можем да работим заедно върху този проект, въпреки случилото се между теб и Травис. Изобщо не знаех за какво говори. Помолих го за обяснение и тогава всичко ми се изясни.

— Предполагам, че е говорил за мен като за губещата страна в любовен триъгълник.

— Нещо подобно.

— Е, да, но той греши.

Чейс се поколеба за момент. Внимателно се вгледа в нея сякаш се опитваше да прецени доколко е искрена и честна.

— Защо тогава не ни каза, Сейдж? Защо трябваше да се преструваш през тези няколко седмици?

— Защото това си бе мой проблем и не исках да ви въвличам в него. Ако ви бях казала, само щях да помрача радостта от раждането на Джейми. Щях да съсипя празника на всички. Щях да ви накарам да се чувствате неловко.