Сандра Браун - Обичай ме

— Да

— Нещо не разбирам. — Липсата на какъвто и да било ентусиазъм от тяхна страна накара усмивката й да посърне. — И той не ви ли каза, че е съгласен да финансира прототипа?

— Точно това ни каза — отбеляза Чейс.

— Тогава …

Лъки я прекъсна и с все сила запрати бейзболната топка към най-отдалечената стена.

— А ние казахме на гадния кучи син да си завре парите там, където слънцето никога няма да може да ги огрее.

Тя отстъпи крачка назад и от гърлото й се отрони глухо хриптене.

— Какво? — След всичките й страхове и унижения! След като трябваше да преглътне цялата си гордост! И за какво? За нищо. — Защо?

— Не е необходимо да се преструваш повече, Сейдж! Знаем за теб и Травис. Чухме как те е изоставил и обявил годежа си с друго момиче точно преди новогодишните празници.

— Вие … вие … — тя не можеше да разсъждава разумно, камо ли да изкаже мислите си с думи.

— Щом нашата сестра не е достатъчно добра за онова лигаво копеле, то ние не искаме нито цент от гадните пари на баща му! — Лъки се изправи толкова рязко, че преобърна назад стола, на който се бе излегнал. — Не мога да се примиря с мисълта, че те е мамил толкова дълго! И да те изостави точно преди Коледа! — Той удари с юмрук по дланта на другата си ръка. — Ще ми се да извия мършавия му врат със собствените си ръце. Харлан каза…

— Харлан?

— Харлан…

— Къде е той?

— В караваната си. Днес ще спи до късно — отговори й Чейс. — Обади се преди малко и каза, че е работил цялата нощ и че… Ей, Сейдж, къде отиваш?

Тя изхвръкна от вратата, спусна се по стълбите и се качи в колата. Яростно превъртя ключа, превключи на скорост и рязко натисна газта. Без да забелязва дупките по пътя, Сейдж бързо подкара към караваната. Когато стигна, рязко натисна спирачките, задните й гуми поднесоха и наоколо се разхвърчаха дребни камъчета.

Както и преди, вратите бяха отключени. Тя дори не си направи труда да почука. Връхлетя вътре, зави наляво, бързо прекоси тясното антре, което водеше към спалното помещение.

Той спеше по корем, а тялото му лежеше по диагонал на леглото с разперени встрани крака и ръце. Завивките бяха усукани около него. Сейдж грабна свободната възглавница и го удари с нея по главата.

— Копеле такова! Негодник! Мръсник!

Харлан се извъртя на една страна и вдигна ръка, за да предпази главата си от сипещите се удари.

— Какво по…

— Ще те убия! — Сейдж не спираше да го налага с възглавницата. — Как можа да ми причиниш това! Ти развали всичко. Съсипа живота ми. Откакто те срещнах…

Харлан успя да сграбчи едната й ръка, рязко я дръпна и я събори на леглото и тя замълча, останала изведнъж без дъх. Той измъкна възглавницата от ръцете й и я хвърли настрана. Тя падна върху една червена лампа на нощното шкафче, събори я на пода и я разби на парчета.

— Какво, по дяволите, ти става?

— Пусни ме да стана!

Тя започна да се извива, да рита, да размахва ръцете си. Той я прикова към леглото като притисна бедрата й с единия си крак. Тя се опита да го ритне с коляно в слабините. Той едва успя да избегне удара.

— Престани! По дяволите, Сейдж, успокой се! Какво, по дяволите, предизвика гнева ти?

— Ти си им казал. Само си ме изчакал да замина и си им казал всичко. Предаде ме в момента, в който се махнах от погледа ти.

— Не зная за какво, по дяволите … Ох!

Изненадан той погледна към гърдите си, където ноктите й бяха оставили четири тънки, кървави следи. Като ругаеше изразително, той хвана двете й китки, опъна ръцете над главата й и ги притисна към матрака със здравите си пръсти.

— Ако ме одраскаш още веднъж, ще изрежа всичките ти нокти до дъно. Кълна се.

— Не ме е грижа! Можеш да ми обръснеш и главата, ако искаш. Не ме е грижа! Пет пари не давам какво ще ми направиш. Не можеш да ме унижиш повече от това.

— Но какво толкова ужасно съм направил? А? Дори не съм те виждал вече почти цяла седмица. — Легна отгоре й, за да е сигурен, че не може да се измъкне.

Тя се заизвива под него, опитвайки се да го отблъсне. Погледна го с присвити от отвращение очи.

— Изчака да замина от града и подобно на жалък страхливец им разказа всичко.

— На кого какво съм разказал?

— Остави ме да преживея цялото онова унижение, да моля оня надут глупак за делова среща. Трябваше да седя там и да слушам покровителствените му обяснения за привидно неочаквания годеж на Травис. Те са приятели от деца, Сейдж. Сигурен съм, че можеш да разбереш това, Сейдж. Травис наистина не искаше да те нарани, Сейдж. Но ние винаги сме знаели, че той рано или късно ще се ожени за другата млада дама, Сейдж. И продължи така до безкрайност. Накрая бях готова да повърна върху бюрото му от отвращение. Но и името на Тайлър Дрилинг и бъдещето й, останах да седя на мястото си с наведена глава и здраво стиснати устни, попивайки всяка една от покровителствените му думи. Искаше ми се да му кажа какво облекчение е за мен да не виждам около себе си слабохарактерния му син и натруфената му, надменна и дебела съпруга. Вместо това се преструвах на смирена и наранена девица с разбито сърце. — с ярост изгледа лицето на Харлан, надвесени току над нейното. — Но в крайна сметка се оказа, че си е струвало да преживея всичките унижения, защото той ми обеща да финансира прототипа. Получих от дядката това, за което бях отишла. И тогава ти развали всичко, като каза на Чейс и Лъки за Травис. Не знаеше ли как ще реагират? Не ти ли дойде наум, че семейната им чест не би им позволила да преглътнат отношението на Травис? Каза ли им всички подробности? Предаде ли им съкрушителните и сърцераздирателни думи, с които той ме разкара?