Сандра Браун - Обичай ме

Харлан се опита да се концентрира върху кожичката на единия си нокът. Постара се гласът му да прозвучи незаинтересовано и попита:

— Още ли не се е обадила?

— Нито дума. Предполагам, че не е искала да говори за бизнес в новогодишната нощ. Тя и Травис вероятно са имали свои собствени планове.

Харлан бе на по-различно мнение, но предпочете да се съгласи с Лъки.

— Да. Може би.

— Сигурен съм, че Белчърови или са имали много гости, или са били извън дома си за празника и предполагам, че Сейдж все още не е имала възможност да разговаря с доктор Белчър. И все пак, мисля, че трябваше поне веднъж да ни позвъни.

— Сигурен съм, че има някаква основателна причина за мълчанието й — изрече неубедително Харлан.

— Кой по дяволите, може да каже какво става в главата на една жена! О, Девон, заболя ме! — извика той. Харлан го чу да казва тихо: — Мислех, че спиш. — Замълча за момент, а после отново заговори в телефонната слушалка. — Хайде, Харлан, прибирай се да спиш.

— Няма да се бавя дълго.

— Ще се видим утре сутринта.

Харлан затвори телефона. Чувстваше се самотен и ограбен и завиждаше на приятеля си, който си имаше любима жена в леглото, жена, която да притисне към себе си, преди отново да потъне в сън. Харлан не само че нямаше жена до себе си, той нямаше и легло дори, ако не се броеше старото, тясно легло в караваната.

Леглото, в което спеше, бе взето назаем. Нощем често не можеше да заспи, измъчван от мисълта за жената, която бе спала в това легло преди него.

— Какво ли прави тя в тази нощ? — запита се той на глас, а после отново взе малката отвертка и се залови за работа.

Беше работил върху прототипа почти през цялата нощ. Никога не бе бягал от работа, но сега беше много благодарен на този сложен, изпълнен с безброй предизвикателства проект, който държеше мислите му далеч от Сейдж.

Тази дама наистина имаше забележителен кураж. Беше показала, че е направена от много здрав материал в деня, в който Чейс и Лъки й предложиха да се свърже с бащата на Травис като с потенциален източник на капитали за компанията им. Всяка друга жена, поставена при подобни обстоятелства, сигурно щеше да припадне. Или да избухне в сълзи. Или да започне да мрънка някакви обяснения.

Сейдж се бе поколебала само за миг, а след това широко усмихната, се бе съгласила с тях.

— Идеята наистина е страхотна!

Харлан я слушаше и наблюдаваше с истинско недоумение. Тя бе просто неуморима. Твърдо бе решила да продължи с лъжите си, дори и с риск да подведе братята си.

Човек не можеше да не се възхити на упоритостта и безкористната й твърдост. Защото този път тя не лъжеше, за да спаси собствената си кожа. Харлан знаеше, че заради братята си тя ще се види с доктор Белчър, независимо, че гордостта й ще бъде силно наранена.

Сейдж продължи с преструвките и по време на вечерята, непрекъснато бърбореше за огромното влияние на Белчър, изразяваше увереността си, че той ще се окаже истинско разрешение на проблемите им.

— Зная, че е инвестирал пари и в други начинания и всички те са били много успешни — каза им тя, след като изядоха домашно приготвените енчилади. А когато стигнаха до десерта, тя заяви: — Тръгвам още утре сутринта.

Точно в този момент го погледна право в очите — нещо, което упорито бе избягвала през цялата вечер. Очите й сякаш го предизвикваха да им разкрие измамата й. Не го направи, разбира се изборът беше неин. Тя трябваше да изиграе роля та си така, както реши, без каквато и да било намеса от негова страна.

— А сега ме извинете — каза тя и стана от масата. — Ще се кача в стаята си, за да опаковам багажа си. — Гласът й прозвуча твърде безгрижно, очите й неестествено блестяха, но той сякаш бе единственият, който забеляза.

Харлан остана безмълвен на мястото си, разрови с лъжицата си топящия се портокалов крем, проследи я с поглед, докато се изкачваше по стълбите, ясно осъзнавайки, че отиването й в Хюстън и срещата й с бащата на мъжа, който я бе изоставил, ще бъде най-трудното нещо, което до този момент й се бе налагало да прави. Харлан искрено се съмняваше, че той самият би събрал достатъчно смелост, за да извърши нещо подобно.

Сейдж обаче можа. Тя бе най-невероятната жена, която някога бе срещал.

Когато на следващата сутрин слезе на закуска, Лори го информира, че Сейдж вече е тръгнала.

— Никак не съм доволна, че трябва да прекара целия уикенд в пътуване, но не можах да я убедя да отложи тази среща. Толкова е твърдоглава.

Това бе твърде меко казано. Сейдж Тайлър бе най-неотстъпчивото и упорито същество, което Харлан познаваше. Беше необикновено инатлива, горда и смела. А освен всичко останало, за него Сейдж бе най-желаната от всички жени, с които се бе срещал, а те не бяха никак малко.