Сандра Браун - Обичай ме

Като се започне от разкошната й руса коса и се стигне до пръстите на краката й, Сейдж Тайлър бе невероятно привлекателна жена. Харесваше му, начинът, по който надменно вирваше главата си на една страна и нетърпеливо потропваше с крак по пода. Допадаше му дързостта й. Възхищаваше се на куража й. И съвсем определено обожаваше целувките й.

Тя беше самото олицетворение на пулсираща, жива, трескава, омайна женственост.

Най-печалното обаче бе, че Сейдж сякаш не съзнаваше колко е женствена и привлекателна. Беше твърде заета с усилията си да докаже на братята си, че не е по-маловажна от тях и изглежда не осъзнаваше, че единственият човек, който се съмнява в собствената й значимост е самата тя. Гледаше на женствеността си като на слабост, а не като на преимущество.

Нямаше да е много лесно да я убедят в противното. Сейдж напълно пренебрегваше всичко, казано от Лори. За нея тя бе просто една всеотдайна майка, заслепена от пристрастията си. А що се отнася до братята й, тя смяташе, че те само я толерират и се отнасят към нея с покровителствено снизхождение.

Само един подходящ мъж би могъл да й помогне да осъзнае истинската си цена.

— А ти не си този мъж — каза той, размахвайки отвертката си, сякаш за да подчертае всяка казана дума — Така че престани да мислиш за това.

Когато я целуна за пръв път, той инстинктивно усети, че силата на обхваналата я страст й бе напълно непозната. А когато реши да отвърне на целувката му, тя сякаш вложи цялата си душа и нея. Сочната й уста изведнъж се превърна в център на съществуването й. А щом реагираше така на целувките му, само един Господ знае как би…

Той бързо отклони блуждаещите си мисли от тази опасна територия.

Силната й чувственост вероятно бе изплашила и отблъснала твърде много мъже, защото тя представляваше истинска заплаха за мъжествеността им. Белчър, без съмнение, бе един от тях. Но в края на краищата, щеше да се намери някой щастливец, който да оцени страстната й натура, да се възползва от нея, да й се отблагодари със същия плам. Сигурно щеше да бъде някой изключително очарователен кучи син, който щеше да прекара остатъка от живота си, опитвайки се да задоволи ненаситната лъвица, която бе освободил от задръжките и предразсъдъците й.

През изминалите няколко минути Харлан с неудоволствие забеляза, че дънките бяха започнали да му стават твърде тесни и неудобни. Само мислите за Сейдж бяха достатъчни, за да го възбудят. На това трябваше да се сложи край. Вече на два пъти почти беше успял да й покаже на какво е способна и ето докъде го бе довело всичко това. Тя го мразеше.

А той не можеше да го допусне. Не и ако щяха да работят заедно в Тайлър Дрилинг. Всички от семейството го харесваха и му вярваха, но ако се наложеше да избират между него и Сейдж, той щеше да изхвърчи от компанията преди още да е разбрал какво се е случило.

Той, разбира се, осъзнаваше, че рано или късно щеше да ги напусне. Това просто бе неизбежно. Никога не се задържаше дълго на едно място. Но и никога не си тръгваше, преди да е довел до успешен край това, с което се е заловил. Никога не зарязваше проектите си — с изключение на един-единствен случай, при който ненадейно бе разбрал, че човекът за когото работи е гангстер. Сейдж Тайлър, обаче, с огнения нрав, изкусителното тяло и примамливата си уста, представляваше далеч по-сериозна заплаха от временния му съюз с онзи негодник. Щеше да постъпи дяволски добре, ако се постараеше да стои далеч от нея. Но докато бърникаше из вътрешността на машината, мислите му неотлъчно се връщаха към нея. Не преставаше да се пита къде ли е тя, какво ли прави, чудеше се дали и тя се чувства толкова самотна, колкото и той.

— Това бе дяволски глупава идея — изръмжа Пат и побутна Лори пред себе си. Стояха на опашката в новия ресторант на Макдоналдс в Милтън Пойнт и чакаха реда си, за да си дадат поръчката. — Чувствам се като истински глупак, Лори.

— И защо така?

— Защото никога досега не съм ял закуска, обвита в хартия, цялата изрисувана с някакви тъпи клоуни.

— Вече ти обясних защо реших да се срещнем тук — прошепна тя през рамо. — Тази седмица всеки ден беше у дома за закуска.

— И какво от това?

— Два сандвича с яйца, два портокалови сока и две кафета — Лори се обърна към усмихнатото момиче зад касата. После отново заговори на Пат — Боя се, че децата ще започнат да си мислят, че вечер се промъкваш в къщата и прекарваш нощта при мен.

— Което не е никак лошо като идея.

Тя му хвърли през рамо един унищожителен поглед и се отмести встрани, за да може той да вземе подноса им. Намериха си свободна маса до прозореца, през който се виждаше оживеното улично движение. Пат едва успя да се намести зад малката масичка. Като ругаеше тихичко през зъби, той свали шапката си и я остави на мястото до него, тапицирано с ярко оранжева дамаска.