Сандра Браун - Обичай ме

— Не съм им казвал нищо. — Категоричният му, произнесен със съвсем тих глас отказ я вбеси още повече.

— Казал си им! Зная, че си го направил. Ти си единственият, който знаеше.

— И Белчър знаеше.

Тя престана да се бори и тъпо го изгледа.

— Какво?

— Белчър знаеше. Ако някой е казал на братята ти, това е доктор Белчър. Не съм аз. Кълна се, Сейдж!

Не приличаше на човек, който лъже. Сините му очи все още бяха подпухнали от недоспиване, но я гледаха прямо и открито. Тя облиза с език горната си устна и усетила соления й вкус, с изненада си помисли, че сигурно се е изпотила. А може би соленият вкус идваше от сълзите й?

— Но Лъки спомена, че ти си казал… нещо. — Тя не бе изчакала Лъки да довърши изречението си. Дали Харлан наистина говореше истината в този момент?

— Единственото нещо, което съм казвал за Травис в присъствието на Лъки, беше, че мнението ми за онзи тип напълно съвпада с неговото. Той ме попита дали съм го видял, когато дойдох в Хюстън да те взема. Отговорих му, че не съм имал това удоволствие. Обясних му, че съм видял Травис само от разстояние, но че ми се е сторил като човек, който се интересува повече от общественото положение на жените, отколкото от любимата им поза в леглото. След няколко безвкусни шеги, които се съмнявам, че би искала да чуеш в този момент, му казах, че съм ви заварил двамата с Травис по средата на много сериозен разговор. Той ме попита дали знам за какво става дума. Мразя да лъжа, Сейдж, но заради теб му казах, че не зная. Този разговор се състоя на Коледа, доста преди дори да си си помислила, че би могла да се върнеш в Хюстън и да молиш Белчър за пари. Така че, ако Лъки и Чейс знаят за разваления ти годеж, те са го научили от някой друг, не от мен.

Тя прехапа горната си устна и безуспешно се опита да го погледне през пороя от сълзи. Те се стичаха по слепоочията й и потъваха в косата й.

— Отново се държах като истинска глупачка пред теб. Мразя те — искрено прошепна тя.

— Точно в този момент мразиш единствено себе си. — Той тъжно поклати глава, сякаш й съчувстваше заради всички неприятности, в които я въвличаше непреклонната й гордост. — Не бъди толкова строга към себе си. Всички грешим понякога.

Едната му ръка все още здраво притискаше китките й към матрака. Той посегна с другата си ръка и зарови пръсти в косата й.

— Да ти обръсна главата, а? — Леко се разсмя, а после наведе глава, пое с език една сълза, която се стичаше по лицето й и леко прокара устни по мократа й буза.

— Престани! Какво правиш?

— Давам ти това, което си просиш от много време насам.

— Не зная какво имаш предвид. Винаги говориш с недомлъвки. Ти…

— Сейдж, млъкни и стой мирно.

— Казах не. Спри, Харлан… Харлан, недей. Говоря съвсем сериозно. Хмм.

Устата му настойчиво се притисна към нейната, а когато леко разтвори устни, за да позволи на ловкия си език да нахлуе в устата й, тя изведнъж млъкна. Само една дълбока въздишка на задоволство се изтръгна от гърлото й. Ядът й изчезна подобно на лека сутрешна мъгла след изгрев слънце.

Тя тихо замърка.

Харлан пусна ръцете й, но Сейдж забеляза това едва когато той пъхна и двете си ръце под пуловера й и разкопчавайки сутиена й, ги положи върху гърдите й. Леко я галеше, докосваше я ласкаво, опитваше се да моделира плътта й по нов начин, така че да прилегне на силните му, и в същото време невероятно нежни ръце.

Ръцете й вече бяха свободни и тя можеше или да го отблъсне от себе си, или да го издраска отново. Вместо това Сейдж постави едната си ръка на голия му гръб, а с другата обгърна главата му. Устните й вече му принадлежаха напълно. Този път и тя сякаш бе решила да проникне във всяко кътче на устата му, езикът й се опиваше от сладкия му дъх, зашеметена от близостта му, тя алчно се впиваше в устните му всеки път, щом той се отдалечеше за малко, за да си поеме дъх. Ласките му ставаха все по-смели и нетърпеливи. Сейдж не можеше да си намери място, притисната под тялото му. И двамата безмълвно се съгласиха, че е облечена с прекалено много дрехи. Сейдж изобщо не се противопостави, когато той леко се надигна, за да съблече пуловера й.

Точно в този момент тя забеляза, че той е съвсем гол. Пое дълбоко въздух, зашеметена от изненадата. Той само сви рамене.

— Винаги спя гол.

Мускулите по дългите му ръце бяха добре оформени, големите, изпъкнали вени забързано пулсираха. Гърдите му бяха широки и гъсто окосмени. Косъмчетата оредяваха надолу към кръста му, за да се появят отново — тъмни и гъсти около истинския символ на неотразимата му мъжественост. Харлан наистина беше изключително красив.